Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Зовът на Вратата към вечността е станал по-силен. Призовава всички изгубени души да се завърнат у дома.

— Права е — потвърди тихо Аш. — Усещам го.

Сузан не му обърна внимание, очите й гледаха другаде.

— Уайлд Чайлд набира мощ. Най-после е настъпил неговият миг.

— Може ли да определиш коя ще е следващата му жертва? — попита тихо Харт.

— Да. Шон Морисън. Той иска да умре и звярът усеща това. Но ако предотвратите смъртта му, ще последва по-лошо. Нещо чудовищно е заложено в бъдещето и е в очакване да се роди.

— Какво, отново ли? — възкликна Аш, а Рия му изшътка да млъкне.

— Нещо чудовищно, но също така и нещо прекрасно. Всичко в Шадоус Фол ще се промени и никога няма да бъде същото. Светът ще свърши и ще се трансформира, а всички неща ще бъдат пак нови.

Харт дръпна рязко ръката си от нейната, Сузан падна напред върху масата, когато силата я напусна. Удари лицето си болезнено, но бе твърде слаба да се помръдне, мислите й се въртяха безумно, всяка частица от тялото й трепереше. Поли бързо се озова до нея, помогна й да се изправи и да седне, а после я отведе настрана от масата. Харт седеше съвършено неподвижен, лицето му бе пребледняло. Поли помогна на Сузан да се опъне на леглото, седна до нея и хвана ръката й. Аш погледна Харт, а после Рия.

— За какво е всичко това? Краят на света? Някой да не е вдигнал залога, докато не сме гледали?

— Вероятно е метафора — каза Рия. — В предсказанията обикновено има символика.

— Не непременно — подчерта Харт. — Онова, което се отнася до мен, е съвсем ясно — аз ще сложа край на Шадоус Фол. Не може да е просто съвпадение.

— Да оставим тази спасителна мисъл настрана, а? — обади се Рия. — Докато се поуспокоим малко. Смятам, че точно сега е твърде опасно да прибягваме до заключения, без някакви реални доказателства.

— Добре — съгласи се Аш. — Какво смяташ, че трябва да направим?

— Първо, да се свържем с офиса на шерифа. Трябва да открием Шон Морисън и да го защитим.

— Последно чух, че шерифът е изчезнал — каза Поли, седнала до Сузан.

— Върна се, но е… неразположен — обясни Рия. — Няма значение. Има двама от помощниците му там, могат да помогнат. Разполагат с ресурсите да ни помогнат да намерим Шон Морисън.

— Чакайте малко — прекъсна ги Аш. — Да помислим над това. Сузан каза, че ако предотвратим смъртта му, ще последва нещо по-лошо.

— И просто ще го оставим да умре? — попита Рия. — Това ли предлагаш?

— Не знам — отвърна Аш, — но ми се струва, че трябва да обмислим това от всички страни, преди да задействаме нещо, което може да не успеем да спрем.

— Не мисля, че имаме толкова време — каза Харт. — Според Сузан Морисън иска да умре. Ако не го намерим скоро, цялата работа може да се обезсмисли. И ще сме проиграли шанса си да заложим капан на убиеца. На Уайлд Чайлд или каквото и да е там, по дяволите.

— Шон ми е приятел, на Сузан също — каза Поли, а в думите й пролича нарастващ гняв. — Ако той е в беда, трябва да му помогнем. Всичко останало може да почака.

— Права е — подкрепи я Рия. — Всички ние загубихме твърде много от приятелите си през последните часове, за да си позволим да загубим още един, защото не сме действали достатъчно бързо. Познавам Шон — ако успея да стигна до него, той ще ме послуша. Никога не е можел да ми откаже.

— Не съм го знаел — каза Аш. — Откъде познаваш Шон?

— Поли може да остане тук със Сузан — каза Рия, като не обърна внимание на въпроса му. — Останалите отиваме към офиса на шерифа. Можем да държим Шон там под охрана. Ще е в безопасност. После можем само да чакаме Уайлд Чайлд да дойде да го хване.

— Тогава затваряме капана и той е наш — каза Харт. — Може би тогава най-после ще получим някои отговори.

Така лесно решиха всичко. Телефонно обаждане до Колинс и Люис в полицейското управление уреди нещата и за час намериха Шон Морисън. Откриха го да се мотае замаян из покрайнините на града, говореше несвързано. Лекарят в участъка постави диагноза „шок от инвазията“. Имаше много подобни случаи в Шадоус Фол. Сложиха го да си легне в една килия и той заспа за минути. Редуваха се да го пазят.

Останаха малцина. Шерифът бе изпратен у дома, да се наспи след препиването, и засега Люис и Колинс бяха единствените, на които можеше да се разчита. Имаше и други, но те бяха заети да следят разчистването и възстановителните работи. В Шадоус Фол имаше много от този вид. Рия, Аш и Харт намериха къде да се скрият, недалеч от килията на Морисън, всички се настаниха и зачакаха.