Саймън Грийн - Шадоус Фол

Времето течеше бавно. Поне Колинс и Люис бяха ангажирани с работа. Аш и Рия разговаряха тихичко, наваксваха с годините, през които бяха разделени. Харт просто седеше и гледаше втренчено стената пред себе си и прехвърляше в ума си всичко, случило се, откакто се върна у дома в Шадоус Фол. Щеше му се Френд да е с него. Изминаха два часа, а навсякъде бе тихо. Харт всъщност бе полузадрямал, когато настойчивият глас на Аш го разбуди. Чуваха се стъпки, тихи, небързащи. Харт бавно се изправи на крака и се подготви. Къде, по дяволите, бяха двамата помощник-шерифи? От тях се очакваше да ги предупредят, ако някой тръгне насам. Сигурно убиецът не е успял да хване и двамата… Харт свиваше и отпускаше юмруци.

На теория като внук на Времето имаше достатъчно сила в себе си да изпържи дузина убийци, но все още се учеше как да я използва и изобщо не се чувстваше подготвен да разчита на нея при спешен случай. Може да взриви цялата сграда при опит да хване убиеца… В този миг му се прищя да бе помолил двамата помощник-шерифи да му дадат някакво оръжие. Не че знаеше как да го използва, ако му бяха дали… Усети се, че скача от мисъл на мисъл, и се съсредоточи върху приближаващите стъпки. Беше се скрил зад затворената врата на един склад, съвсем близо до килиите. Стъпките подминаха и се насочиха към тях, после спряха. Харт се напрегна, ослуша се. За всеки случай бяха заключили вратата на Морисън, но това не бе гаранция, че това ще попречи на убиеца да влезе. Последва мълчание и тогава чу един познат глас в коридора.

— Време е да умреш, Шон. Уайлд Чайлд настоява за това.

Внезапно се чу как изскърца метал, когато убиецът огъна решетките на вратата на килията. Харт се хвърли и отвори устремно вратата, зад която се бе скрил, изхвърча в коридора и се метна върху едрата фигура пред килията на Морисън. Убиецът лесно го отхвърли. Харт се стовари тежко на пода, но за секунда се озова отново на крака, зареден с ярост и адреналин. И тогава спря и се втренчи във фигурата пред себе си. Тя стискаше полицейска палка като бухалка. Убиецът. Уайлд Чайлд. Шериф Ричард Ериксон… В коридора зад него се появиха Аш и Рия и шерифът се обърна да ги погледне. Рия поклати глава смаяно. Аш погледна Ериксон натъжен.

— Не ти, Ричард. Не ти.

— Той трябва да умре — опита се да ги убеди Ериксон. — Налага се.

Нахвърли се с полицейската палка без предупреждение. Харт се наведе в последния момент и палката натроши мазилката по стената, където до преди малко стоеше. Аш се хвърли върху Ериксон изотзад и се опита да прикове ръцете до тялото му. Шерифът го отхвърли без ни най-малко усилие. Харт нанесе удар с юмрук. Ериксон отстъпи встрани невероятно бързо, Харт се олюля, изгубил равновесие. Шерифът стовари палката здраво. Харт смекчи удара с вдигната ръка, но силата бе достатъчна да го събори на пода. Тогава температурата падна рязко, когато Аш се появи в коридора. Макар и замаян, Харт се опита да се отдръпне от мъртвеца. Ериксон дори не се обърна да го погледне. Спокойно и без да бърза той вдигна палката, за да нанесе удара, който щеше да размаже черепа на Харт, както бе сторил с мнозина преди него. Джеймс се опита да стане, но знаеше, че няма да успее навреме. Палката се устреми надолу и тогава тъмна маса се стовари върху главата и раменете на Ериксон и го забули, така че да не вижда нищо. Шерифът се олюля напред-назад, задъха се. Пусна палката, за да се вкопчи в черната сянка, но не можа да намери къде да я докопа. Падна на колене, защото въздухът му свърши, след миг лежеше на пода в безсъзнание. Френд се отдръпна от него, скочи върху раменете на Харт и се сгуши като котка.

— Не мога ли да те оставя сам за пет минути без да си докараш някоя беля? Не знам какво би правил без мен.

— Френд — каза Харт, — аз също не знам. Откога си тук?

— Отскоро. Почувствах, че имаш нужда от мен и веднага се появих. Това го мога. Мога да правя и други неща…

— Сигурен съм — каза Харт, — но първо да се погрижим за убиеца.

Харт и Аш отнесоха безчувственото тяло на шерифа горе в кабинета му. Колинс и Люис бяха подобаващо шокирани. Разбира се, че бяха пуснали Ериксон да слезе до килиите, без да предупредят никого. Той отговаряше за тях. Помогнаха на Харт да настани шерифа на стола в кабинета му и с чифт белезници закопчаха ръцете му зад гърба. Извадиха и пистолетите си и ги насочиха срещу Ериксон. Никой не искаше да рискува, докато не получат някакъв отговор какво, по дяволите, става.

— Това обяснява много неща — каза Рия. — Той може да отиде навсякъде, по всяко време и никой няма да го спре. Имал е пълен достъп до разследването на убийствата. Кой знае по колко фалшиви следи е пратил хората си.