Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Хубав въпрос — призна шерифът.

— Добре — каза Аш, когато стана ясно, че шерифът няма какво да каже повече. — Ами градските регистри? Такова пророчество трябва да е записано някъде.

— Точно така — съгласи се Ериксон. — Трябва. Но не е. Една от най-големите неразгадани мистерии за последните двайсет и пет години. Ето защо намирам за доста странно това, че сте предпочели да се завърнете точно сега, г-н Харт, когато градът се разпада. Сигурен ли сте, че не знаете нищо за това предсказание?

— Нищичко, по дяволите — отвърна убедено Харт. — Нямам спомени за времето, когато съм бил тук, а родителите ми никога не са говорили за това. Сега, когато съм тук, искам да науча повече. Има ли някой, който може да знае повече, и с когото мога да поговоря?

— Старецът… Времето — отвърна Аш. — Той е твоят човек. Той знае всичко. В повечето случаи.

— Ще ме приеме ли? — попита Харт.

Аш погледна към Ериксон, а той сви рамене.

— Възможно е… но не очаквайте твърде много от него. Той е в последната част от своя цикъл и паметта му не е както преди. Трябва да отида да се видя с него по-късно днес. Можете да дойдете с мен, ако искате, г-н Харт.

— Благодаря — отзова се Джеймс. — Бих искал.

— И аз ще дойда — каза Аш. — Няма да пропусна това.

Ериксон го изгледа продължително и сви рамене.

— Защо не? При сегашното състояние на нещата ще използвам всичките приятели, които се отзоват.

Аш кимна с разбиране.

— Още ли те притискат отгоре?

— Отвсякъде. Правя каквото мога, но не съм обучен за това. Не съм мислил, че ще ми потрябва. Предполага се, че убийството е немислимо тук. Това е част от същността на този град — единственото, което прави възможно толкова конфликтни групи да съществуват тук мирно. Ако това се е променило поради незнайна причина, ние сме в сериозна беда. Точно в този момент изразходвам всичко, с което разполагам, само за да запазя мира. Ще пиеш ли тази бира, Ленард? Ако не, подай ми я.

Аш му подаде чашата.

— Май си спомням нещо за служители на закона, които не пият, когато са на работа.

— Мисля, че ме бъркаш с някого, на когото му пука.

Ериксон отпи огромна глътка и въздъхна горестно.

— Какво ще кажете да си вземем свободен следобед и да я подкараме. Имам нужда от почивка. Хайде да се напием и да хукнем по жени.

— Не мисля… — започна Харт.

— Добре, да си намерим жени и да преследваме пияници. Не ми пука.

Аш погледна Харт.

— Бедата е, че го мисли наистина.

Внезапно на бара настъпи суматоха и всички се обърнаха да видят какво става. Шестима елфи, високи по шест фута, с ярко боядисани коси и въздебели, бутаха и блъскаха също толкова на брой мечки гризли, облечени в рокерски якета и накичени с вериги. Мечките им отвръщаха със същото, а езикът им бе отвратителен.

Ериксон въздъхна тежко и се изправи на крака.

— Нямат почивка тия нещастници. Само да им се отвори шанс. По-добре да направя нещо — преди да разрушат това място. Ще се видим отново, Ленард, г-н Харт. Надявам се всичко да се оправи.

Той се запъти решително към създалите безредици на бара. Аш поклати тъжно глава.

— Това място е тръгнало към ада, Джеймс. Или пък адът е тръгнал насам. Или едното, или другото. Градът не е това, което беше.

Харт погледна решително Аш.

— Извинявай, ако ти прозвучи твърде лично, Ленард, но има ли нещо, което не ми казваш за себе си? Имам предвид, не пиеш, не усещаш горещината… Защо си облечен целият в черно?

Аш се усмихна.

— Скърбя за сексуалния си живот. И да, има нещо, което не възнамерявах да ти кажа. Аз съм завърнал се от света на мъртвите, Джеймс. Умрях и се върнах.

Харт се изправи в стола си. Изведнъж въздухът сякаш стана по-студен. Усети как мускулите на корема му се стягат, а космите отзад по врата му се изправят, когато осъзна, че Аш е напълно сериозен. Изкашля се предпазливо, не искаше гласът му да трепери, щом проговори.

— Ти си дух?

— Не — отвърна търпеливо Аш. — Завърнал се от света на мъртвите. Имам тяло, също както и ти. Само че твоето е истинско, а моето не е. Много е сложно. Самият аз не разбирам всичко. Към това състояние няма ръководство за потребителя, нали ти е ясно.

Харт го изгледа замислено, а Аш трепна незабележимо. Познаваше този израз. Означаваше, че следва Въпросът .

— Е — продължи Харт, — какво е усещането от това да си мъртъв?

— Не знам. Не е минало много време, за да получа представа. Това, което си спомням, е доста мъгляво. Преживях обичайните състояния близо до смъртта и извън физическото тяло, летях в един безкраен тунел към ярка светлина и чувах силни непознати гласове. Но може да съм видял тези неща само защото съм ги очаквал. Доколкото знам, може да са били последни отзвуци от травма по време на раждането. Толкова мога да ти кажа за състоянието да си мъртъв — означава, че никога не се чудиш за какво да говориш. Страхотно разчупва атмосферата по време на партита. Независимо колко объркан е животът ти, непременно е по-добър от моя.