Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Не зная — отвърна предпазливо Харт. — Може и да можеш. Казвам се Джеймс Харт. Роден съм тук, но напуснах града докато бях още дете. За пръв път се връщам. Не си спомням абсолютно нищо.

— Не би могъл — увери го Аш. — Градът пренастройва паметта ти, когато си тръгнеш. Нищо лично. Само защитен механизъм, за да бъде предпазен самият той. След като постоиш малко, всичките ти предишни спомени ще се върнат. По-добре внимавай, Джеймс. Май ще те пораздруса малко.

— Благодаря — отзова се Харт. — Много ме успокои. Виж… какво, по дяволите, е това място? Видях всякакви странни работи…

— И още ти предстои да видиш. Шадоус Фол е магнит за чудни и необичайни неща. Да не споменаваме нестандартните. Именно защото е такъв, градът привлича хора и места отвсякъде. Това е магическо място, Джеймс, съдба. Началото и краят на всички истории. Тук можеш да откриеш всичко и всички. Ако те пожелаят това.

— Чуй — обади се Харт, малко отчаяно, — горещо е, изминах дълъг път. Преди да разрушиш здравия ми разум напълно, кажи: има ли някое място някъде тук, където да получа студено питие или нещо за хапване?

— О, разбира се — отвърна Аш. — Вече не забелязвам неща като горещина. Ела с мен. Има едно прилично барче точно зад ъгъла, ако не се е изместило пак.

Той тръгна, без да се обръща да види дали Харт го следва. Джеймс поклати бавно глава и забърза след него. Ако не друго, Аш поне изглежда имаше желание да му даде някои отговори, дори и да не бяха кой знае колко смислени.

— Тази гробница… — каза, изравнявайки се с Аш. — Чия е? В чия чест е издигната?

— Имаш предвид Саркофага? Това е гробницата на достолепния старец Времето, издигната в чест на смъртта и прераждането му в края на всяка година.

— Времето… — повтори Харт.

— Точно така. Ако някой отговаря за това място тук, то това е той. Той олицетворява отминаващото време, смяната на сезоните, смъртта и прераждането. Което го прави най-могъщата фигура в Шадоус Фол, при все че не обича да се намесва, освен ако не е абсолютно наложително. Представи си го като съдия, който следи всички да спазват правилата. Всъщност Шадоус Фол клони малко към хаоса, но винаги можеш да разчиташ на Времето да оправи нещата. Той е добър старец, после ще те заведа да го видиш, ако искаш.

Харт го погледна.

— Имаш ли нещо против да го пропусна? Мисля, че се чувствам като паднал от небето.

Аш се засмя, но с добро чувство.

— Съжалявам, но си дошъл в едно доста заплетено място и е дяволски трудно да получиш обяснения. Най-добре е в крайна сметка да приемаш нещата, каквито ги виждаш. Дръж си очите и ушите отворени и бъди нащрек. Всичко ще се изясни, след като прекараш известно време тук, доколкото изобщо това е възможно. Това е Шадоус Фол. Ние тук правим нещата различно.

Те излязоха от парка и тръгнаха по улица, която, за успокоение, изглеждаше нормална. После Харт забеляза едно страшилище небрежно да подкъсява извитите си нокти с пила високо на някаква сграда. Няколко души кимнаха на Аш и той им се усмихна разсеяно в отговор.

— Защо периодът се сменя? — попита Харт накрая, като изучаваше предпазливо пресечката, която наближаваха. — Насред улицата, която пресичам, внезапно се озовавам в друг век.

— Времето е относително тук — отвърна небрежно Аш. — Само не ме питай относително по отношение на какво. Всъщност нещата, хората и местата свършват тук, защото тук им е мястото. Естествено, тези от определен период предпочитат да са заедно. Затова в един район има електричество и канализация, а в друг — средновековна мизерия и зловоние. Впрочем, стой далеч от парка по тъмно. Може да се появят динозаври. Нещо започва ли да ти звучи познато?

— Не — отвърна Харт. — Честно казано, не. Далече ли сме от онзи бар? В момента изпитвам неистова нужда единствено и само от силно питие.

— Почти стигнахме — обяви Аш. — Ще ти хареса, много е спокойно. Джеймс Харт… знаеш ли… колкото повече се замислям, толкова по-познато ми звучи. Няма ли да е забавно, ако се окаже, че в действителност сме стари приятели и не сме го знаели? Твърде е възможно. В този град бъка от съвпадения. А, ето ни…

Харт разгледа подозрително бара отвън, но той си изглеждаше напълно нормален. Въпреки това даде знак на Аш да влезе пръв. Вътре бе приятно прохладно, светлината бе достатъчно приглушена, за да си отпочиват очите, без да е сумрак. Аш намери маса отзад и отиде да потърси някакво освежително питие, а Харт се настани удобно. В бара бяха насядали шестима души и всички бяха обикновени на вид за негово успокоение. Изглеждаше доста приятно, особено в сравнение с мърлявите, пропити от влага дупки, където обичайно се отбиваше да пийне. От онзи тип места, където няма стърготини на пода заради това, че хлебарките са ги изяли, а чашите стават по-мръсни, като ги измиеш. Аш се върна с две чаши бира и Харт жадно погълна почти половината от своята. Облегна се назад, въздъхна тихичко и се наслади на приятната прохлада, която се разля в тялото му. Забеляза, че Аш не отпива от своята и вдигна въпросително вежди.