Саймън Грийн - Шадоус Фол

Някога си мислеше, че го разбира, но той се бе разраснал и променил драматично само за тези четири години, през които беше на поста си. Първоначално Шадоус Фол бе предвиден да бъде място за отдих на онези, които Вратата към вечността призовеше. Място да поспреш и да се сбогуваш преди да поемеш към смъртта или съдбата си. Но с годините все повече хора не обръщаха внимание на призива на Вратата и предпочитаха да се установят сред странната реалност на града, вместо да се изправят пред неизвестността. Населението бе нараснало повече от два пъти през последните двайсет години и въпреки че магията го пазеше и защитаваше от външния свят, нарастващата маса хора с всеки ден все повече и повече подлагаше на изпитание нейната сила. Нещо трябваше да се направи и то скоро, но засега Рия бе принудена да посвети всичките си будни часове на опитите да разгадае мистерията на убийствата. Просто нямаше достатъчно часове в един ден, за да се тревожи за двете неща едновременно.

Отърси се от мисълта и се опита да се концентрира върху доктор Мирин. Той взе от поставката на масата една епруветка с кръв и я изля върху сребърна паничка, като мърмореше нещо тихичко. Алената вадичка се завъртя и се надигна от купичката, а после се поуспокои, надигаше се и спадаше, сякаш нещо под повърхността я раздвижваше, макар че самата течност бе само около два-три сантиметра дълбока.

— Взех тази проба директно от мозъка — обясни небрежно Мирин. — Трябва да ни даде достоверен образ на всичко, което жертвата е видяла преди смъртта. В идеалния случай бих използвал течността от стъкловидното тяло на очната ябълка, по и двете очи са сериозно повредени при нападението. Което предполага, ако не друго, то поне, че убиецът е имал повод да се бои от онова, което един такъв опит да надзърнем би разкрил.

Рия кимна автоматично и продължи да наблюдава с интерес как Мирин разбърква пробата кръв с върха на пръчица от слонова кост. Там, където тя докосваше кръвта, се появи облаче пара. Мирин повтаряше монотонно нещо на келтски и описваше с пръчицата различни фигури. Внезапно повърхността се надигна и оформи демонично лице. Мирин отскочи назад изплашено и рязко извади пръчицата от кръвта. От аленото чело изникнаха рога, а злобно ухилената паст зейна в ням присмех. Въздухът се изпълни със смрад на кръв и бръмчене на мухи. Мирин извика силно и бързо една след друга две магически думи и заби пръчката си в кървавото лице. То експлодира и оплиска двамата с кръв. За миг те останаха неподвижни, дишаха тежко. Без да разбира напълно защо Рия осъзна, че току-що, несъмнено на косъм, успяха да избегнат нещо много опасно. Тя изгледа гневно Мирин докато той избърсваше с ръкав кръвта от лицето си.

— Какво, по дяволите, беше това, докторе?

— Честно казано, не съм съвсем сигурен — отвърна Мирин.

Посегна предпазливо напред и мушна пръчицата в останалите върху сребърната поставка няколко капки, но нищо не последва.

— Много интересно обаче… много интересно… Изглежда нашият убиец е достатъчно запознат с магията, за да прикрие напълно следите си. Естествено, трябва да забравим всякакви по-нататъшни опити да използваме този метод. Което ни оставя само една възможност. Да попитаме директно жертвата.

— Сигурен ли си? — попита Рия. — Ако тялото е защитено, вероятно и некромантията няма да помогне. Може да съществуват всякакви магически капани за глупаци, очакващи ние да ги активираме.

Мирин я изгледа и се усмихна надменно.

— Знам какво правя. Не съм аматьор. Правил съм го и преди, нали разбираш. Жертвата е мъртва само от няколко часа, така че духът все още е наблизо. Призован по правилния начин, с подходящи думи и команди, ще отговори. Няма да има избор.

— Дано си прав — отвърна Рия.

Мирин прие думите й за разрешение да продължи и пристъпи към ритуала. Беше прост, вулгарен и не толкова отвратителен, колкото бе очаквала. Той го изпълни с бързина и спокойствие, които предполагаха, че го е прилагал многократно преди. Тя мислено отбеляза, че това трябва да се провери. Дори и мъртвите имаха право на личен живот. Той подхвана съсредоточено някакво заклинание, пълно с думи от десетина мъртви езика. Въпреки студа, по лицето му избиха капки пот. Рия усети нарастващо напрежение в моргата, чувство за тежест, за нещо, което се бори, за да нахлуе или може би да се измъкне от реалността. Мирин млъкна и се вторачи в трупа нетърпеливо, почти хищно.

— Оливър Ландо, чуй моите думи. Със силата на този ритуал, съгласно споразумения с могъщите сили и власт, заповядвам ти да се надигнеш и да говориш с мен.