Саймън Грийн - Шадоус Фол

Взводът на Воините се приближаваше. Оставаше време само за едно последно заклинание. Можеха да атакуват главните сили на нашествениците или да предпазят себе си, но не и двете. Чест им прави, че не се поколебаха. Те запяха по-силно и призоваха нещо, което живееше дълбоко в земните недра — древно, ужасно и величаво по сила. Настъплението на Воините отново спря, когато те усетиха приближаването му. Земята се разтресе под краката им, сякаш подземна железница си пробиваше път през тунел, някъде дълбоко долу. Трусовете се усилиха, нещо се надигаше и приближаваше към тях — огромно и могъщо. Земята се разпука, зейнаха грамадни дупки и през тях се виждаха гигантските сегменти на Кром Круъч, огромният червей.

Маговете наблюдаваха неговото придвижване, а танкове, джипове и войници изчезват в бездънни пукнатини в земята. Видяха как Червеят изскочи на повърхността и разпиля като детски играчки танкове и транспортьори, натоварени с воини. Земята поглъщаше крещящите войници и се тресеше безкрайно от яростта на Червея. Воините откриха огън по огромните бели сегменти, когато се появяваха през пукнатините в пръстта, но оръжието не свърши кой знае каква работа. Беше твърде голям, огромен за техните миниатюрни оръжия. Под взвода зейна гигантска дупка и погълна хората и транспортните средства, после зейналата бездна се събра с трясък. Кром Круъч затвори огромната си паст, а Воините изчезнаха, сякаш изобщо не бяха съществували.

Червеят продължи да беснее, а подземният му път подкопаваше сградите навсякъде, откъдето минеше. Една къща се срути внезапно, сякаш всичките й сили я бяха напуснали. По стените на сградите се появиха пукнатини, когато те се разместиха, после се срутиха бавно навътре, докато Червеят вилнееше. Невинни хора бяха смазани под останките, а във въздуха се носеха писъците на притиснатите и ранените. Маговете наблюдаваха ужасени и промениха своята песен, заповядаха на Кром Круъч да се върне обратно в земните дълбини, но той им се противеше с бавна, неумолима сила. За пръв път от векове насам бе свободен и нямаше по своя воля да бъде затворен пак.

На чародеите не им бе останала достатъчно сила, за да го принудят и те знаеха това. Също така знаеха, че приближаващият се взвод Воини вече е съвсем наблизо. Не можеха да обуздаят Червея и не можеха да се защитят, след като вече бяха открити, затова направиха единственото, което можеха. Позволиха на Воините да пробият кръга от камъни и не изградиха никаква защита, когато те ги разстреляха до един. Лежаха онемели на кървава купчина сред камъните, но в последните няколко мига, които им бяха останали, използваха магията, генерирана от тяхната собствена смърт, за да спрат Червея и да го изпратят обратно в земните недра. Някои оръжия са твърде могъщи. Земята спря да се тресе, сградите се успокоиха и хората започнаха да търсят оцелели сред развалините.

Воините се изпикаха върху труповете на маговете, взривиха останалите камъни с експлозиви и се отправиха към следващата цел.

Франк Морс, който бе идвал по-рано в града като наемен убиец, сега крачеше гол и невъоръжен сред хаоса и погрома и нищо не го докосна. От всички страни неговите събратя воини стреляха по бягащата сган и опожаряваха поразените им сгради, но въпреки че изоставените от Бога понякога намираха в отчаянието си сили да се сражават в отговор, Франк Морс не пострада изобщо. Той крачеше щастливо най-отпред в редиците на нашествениците, пееше химни в прослава на Бог, заклеймяваше неверниците и топла светлина изпълваше сърцето му, че се е оказал достоен Бог да го защити. Не че някога изобщо се бе съмнявал, естествено. Той бе чист и примерен, непоколебим в преследване на неверниците. Огледа се, наслаждавайки се на дима и пламъците на горящите сгради и писъците на жителите на града, и се разсмя гръмко. Бог бе в своя Рай и накрая всичко се бе подредило правилно в този свят — или поне скоро щеше да е така. Не след дълго Воините щяха да отнемат контрола над Вратата към вечността от недостойните и тогава щяха да заемат полагащото им се място на господари на този грешен свят. Словото Божие ще бъде безмилостно наложено и Бог да им е на помощ на виновните.

Някои от неговите събратя паднаха, докато жителите на града отговаряха на атаката и нападаха ожесточено войниците на Господ като притиснати в ъгъла плъхове. Някои не станаха отново и Морс каза молитва за спасение на техните души. Кратка молитва, защото очевидно се бяха оказали недостойни. Ако вярата им е била чиста и свята като неговата, те нямаше да паднат жертви на неверниците. После зави зад ъгъла и всичко утихна. Огледа се набързо, но останалите войници не се виждаха никъде. Улицата бе пуста, сградите — непокътнати, недокоснати от пожари и разрушения. Вероятно бе завил не където трябва. Избърза да се върне обратно, но и назад улицата бе опустяла. Някак си се бе отделил от своите събратя и беше гол и сам на вражеска територия. Морс изпита кратък пристъп на паника, но безмилостно го потисна. Не беше сам. Бог бе с него и Той щеше го защити. Вероятно това бе някакъв вид проверка…