Саймън Грийн - Шадоус Фол

Всяко живо същество, различно от човешко, бе разстрелвано в мига, в който го зърнеха. Офицерите сред Воините ги бяха обявили за демони, дяволи, неестествени твари, чието съществуване бе подигравка с Бог. Войниците избиваха еднорози, грифони, анимационни герои и приятели от детството. Някои се опитаха да се предадат, но Воините нямаха милост към нечовеците. Представителите на Подземния свят на измислените герои се разбягаха, изпокриха се в потайни кътчета и дупки, разпръсваха се, докато бягаха, така че завоевателите да не могат да се надяват да открият всички. Някои от тях обаче не можеха да тичат достатъчно бързо, а други бяха проследявани и измъквани от техните скривалища, за да умрат от куршум в главата или размазани от приклада на някоя пушка. Трогателни мънички трупчета лежаха на окървавени купчини сред горящите сгради, а невинните им очи бяха изцъклени и невиждащи.

В крайна сметка Воините успяха да намерят централната гара и автогарата, завзеха ги, за да попречат на останалите жители да се измъкнат, както и да им се притекат на помощ отвън. Имаше явни доказателства, че някои хора са успели вече да избягат, но войниците гледаха недоумяващо странните имена и дестинации на таблото за заминаващи и не тръгнаха след тях. Местната телевизия и радио бяха следващите в списъка за на окупиране на обекти и Воините започнаха да излъчват инструкции в ефир. Всички трябваше да запазят спокойствие и да останат по домовете си. Опитите да избягат щяха да се тълкуват като признание за вина. Всички нечовешки форми на живот трябваше да бъдат предадени на окупационните сили, за да бъдат екзекутирани. Наказанието за укриване на такива твари е смърт. Наказанието за оказване на съпротива е смърт. Телевизионните екрани показваха изтърбушени сгради с избити прозорци, обхванати от огромни пожари. Навсякъде имаше трупове и те, заедно с умиращите, бяха игнорирани от Воините, които настъпваха уверено и безмилостно напредваха.

Имаше съпротива тук-там, но оскъдна и изолирана. Скоростта и изненадата бяха заварили града неподготвен, въпреки всички поличби. Воините напредваха неумолимо, независимо от всичко, което градът правеше, за да ги забави или спре, и се насочваха към най-важната цел на своето завоевание — контролът на Саркофага, а чрез него — достъп до Галериите от мраз и кости. До Времето и Вратата към вечността. Отне часове, а други казват дни, но накрая командващите сили навлязоха в парка и за първи път се сблъскаха с реална съпротива. Идваха отвсякъде — огромни пълчища от метални роботи блестяха и тичаха от всички посоки и се хвърлиха срещу Воините с безмълвна ярост. Разплиска се кръв под юмруците им, а изражението на изрисуваните им лица не трепна нито за миг, докато разкъсваха нашествениците, избиваха ги и ги осакатяваха, смазваха ги с ледена, пресметлива точност.

Воините отстъпиха, за да освободят поле за обстрел и откриха артилерийски огън. Куршумите по-често рикошираха, не успяваха да пробият метала, но дори и така, някои роботи паднаха, защото огънят порази уязвими връзки и отвори. Часовниковите фигури не обръщаха внимание на загубите, настъпваха напред, крачка по крачка, стъпка по стъпка. Воините бяха принудени да отстъпват назад от своята цел, докато отново се озоваха вън пред парка. Прегрупираха се доколкото можаха, военният им професионализъм засега бе разбит от загубите и неудържимостта на техния враг и докато се колебаеха, се появи гъста мъгла и изпълни парка. Роботите отстъпиха един по един и изчезнаха мълчаливо в мъглата. Напрегната тишина се възцари наоколо и Воините бавно свалиха оръжие. След малко щяха да укрепят своята позиция, щяха да се обадят за подкрепления и по-мощни оръжия, но за момента просто стояха там, взираха се в мъглата, усещаха как плахо се прокрадват първите страхове от поражение и ги карат да потръпват от ужас.

Някои райони на Шадоус Фол са по-стари от други. В един от най-старите вековен кръг от стърчащи каменни блокове посрещна зората, както правеше от незапомнени векове. Неподвижен и безмълвен той очакваше да бъде пробуден и използван. В този кръг стотина мъже и жени забравиха своите различия и се събраха да оформят още един кръг, вътре в каменния. Друиди стояха заедно с евреи, християни и мюсюлмани, а сред тях тук-там се срещаха и последователи на Уика 50 50 Съвременно окултно движение, фокусирано върху магьосничеството. Появява се във Великобритания през първата половина на XX век. и Златна зора 51 51 Golden Dawn — Окултен орден Златна зора, появява се във Великобритания в края на XIX — началото на XX век. . В друго време щяха да водят разгорещени спорове, да нанасят удари с юмруци или ножове, но бяха създали един нов съюз заради нуждите на града. Един и същ вътрешен глас ги бе призовал при тези камъни, за да отбраняват Шадоус Фол срещу Воините. Защото в крайна сметка врагът на моя враг е мой приятел 52 52 По аналогия с поговорката „Приятелите на моите приятели са и мои приятели“. . Или поне мой съюзник.