Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Кои, по дяволите, сте вие и какво си мислите, че правите като сте блокирали пътя? Можех да катастрофирам.

— Изключете двигателя и излезте от колата — каза един от войниците.

От начина, по който го каза, и това как останалите войници реагираха, той явно командваше групата.

— Аз съм сержант Крофорд от Свещения орден на Воините на Кръста, армията на Бога. Този град сега е под наша защита, обявено е военно положение.

— Под ваша защита? — възмути се Рия и не помръдна от колата. — От кого, по дяволите, ни защитавате?

— От Воините, от кого — обади се Аш.

— Излезте от колата — нареди категорично Крофорд. — Ако не го направите доброволно, ще накарам хората си да ви измъкнат от нея. Познайте кое предпочитаме.

Той отвори вратата откъм страната на Рия. Изобщо не приличаше на човек, който се шегува. Тя изсумтя, изключи двигателя и излезе от колата, сякаш такова е било намерението й през цялото време. Аш излезе от другата страна. Краката му едва докоснаха земята, когато двама от войниците го сграбчиха, завъртяха го и го тръшнаха на капака на колата с ненужна сила. Един воин го притискаше долу, докато друг набързо го обискира с професионално усърдие. Рия погледна гневно към Крофорд.

— И мен ли смятате да претършувате?

— Не смятам, че ще е необходимо. Трябва обаче да проверя чантата ви.

Рия изсумтя и му я пъхна в ръцете. Той я отвори и изсипа съдържанието й на капака на колата. Разрови нещата с пръст, вдигна свидетелството й за шофиране. Разгледа го, докато тя прибираше нещата обратно в чантата си. Вдигна учудено вежди когато прочете името.

— Извадихме късмет, момчета. Това е кметът Рия Фрейзиър. Тя ръководи тази помийна яма, този град. Името ви е в червения ми списък, кмет Фрейзиър. Знаете ли какво означава това? Е, като начало да ви задържа, за да бъдете разпитана от висшестоящите. Също така означава, че можем да правим с вас каквото си искаме, стига да не ви повредим дотам, че да не можете да отговаряте на въпроси. Няма дори да ни смъмрят. Моите шефове наистина не ви харесват, ни най-малко. А сега, сигурен съм, че всякакви неприятни изненади очакват завоевателите в този град. Ще ни разкажете всичко за тях, за да предупредя хората си.

— Или? — попита Рия.

— Или ще наблюдавате как ще превърнем вашия приятел тук в боксова круша. Затова, ако не искате да го слушате как крещи, по-добре да сътрудничите, кмет Фрейзиър.

— Разполагаме с доста време — каза един от другите войници. — Напред сме с плана. Имаме достатъчно време да се позабавляваме и да поиграем. Смятам, че най-напред трябва да я направим по-сговорчива, нали така? Има вид на човек, който може да сътрудничи, с малко убеждаване.

— Не я докосвайте — каза Аш.

Войникът се извърна с изненадваща бързина и стовари юмрука си в корема на Аш. От силата на удара Аш се преви надве и лицето му срещна вдигнатото коляно на войника. Рия извика, Крофорд я сграбчи изотзад и прикова ръцете й към тялото. Аш се облегна на капака на колата и разтърси глава. Войникът го сграбчи с две ръце за реверите на ризата и го тръшна на капака, удряше го отново и отново. Колата се тресеше от ударите, а на Рия й прилоша да слуша как тялото му се удря в ламарината. Той не извика нито веднъж. Войникът спря да си поеме дъх, ухилен щастливо.

— Перфектен, както винаги, Камен — отбеляза сухо Крофорд.

— Жив е, нали? — попита Камен. — Засега поне. Защо не отведете мадам там, да й намерите удобно местенце да полегне, а ние тук ще се позабавляваме малко с нашия нов приятел. О и, сержант, бъдете джентълмен. Не искаме да повредите стоката, докато дойде нашит ред.

— Разчитайте на мен — отвърна Крофорд. — Вижте дали може да убедите новия си приятел да вдигне малко шум. Може да ни помогне да убедим лейди кметицата да ни сътрудничи малко повече. Да е по… отзивчива.

Рия стовари с всичка сила крака си върху неговия, той охлаби хватката — по-скоро от изненада, отколкото от болка. Тя се изви и се освободи от Крофорд, хвърли се към Аш, но двама други войници я сграбчиха, преди да успее да направи и няколко крачки. Крофорд отиде и застана до нея. И двамата дишаха тежко, но той се хилеше. Сграбчи здраво блузата й и я разкъса.

— Не я докосвай — извика Аш.

Войниците се обърнаха и погледнаха към него. Имаше нещо ново в тона му, нещо… обезпокоително. Камен отстъпи крачка назад, а Крофорд пусна блузата на Рия. Въпреки нанесения побой, нямаше и следа от кръв или синина по лицето му. В този миг, без да казва или прави нищо повече, Аш внезапно изглеждаше страховит. Той придоби вида на това, което всъщност бе — ходещ мъртвец, и показа на войниците какво означава това. Кръвта им се смрази и те заотстъпваха назад, сърцата им бяха обзети от ужас. Не си направиха труда да вдигнат оръжие. Знаеха, че нищо нямаше да се промени. Изражението на Аш вещаеше смърт, долавяше се и в тона му и нито един от тях не можеше да стори нищо.