Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Знаеш ли — каза й спокойно, — като ми се обади и каза, че имаш нужда от компанията ми тази вечер, не си представях, че ще е точно това.

— Съжалявам — отвърна Сузан, — но ми се ще всичко да мине както трябва днес. Поли имаше достатъчно лош късмет в живота си, полага й се малко щастие. Тя ще се позабавлява тази вечер, в противен случай някой ще пострада.

— И ти мислиш, че ще открие щастието с мистериозния и загадъчен Джеймс Харт? Не искам да те безпокоя, Сузи, но от онова, което подочух, той не е приказният принц. Носи се слух, че човекът е направо жив дявол.

Макар че, да ти кажа истината, не ми изглежда такъв. Очаквах да е някой по-висок.

— В лошо настроение си днес, Шон. Какво ти има?

— Нищо особено. Тъкмо разговарях с елфите, за да ги убедя да излязат от земята под хълма и да дойдат да ни помогнат да хванем нашия убиец. Само че мина доста време и все още не съм ни чул, ни видял някой от тях. Кроят нещо и определено имам чувството, че когато разбера за какво става въпрос, изобщо няма да ми хареса. Когато елфите се захванат да кроят планове, единственото разумно нещо е да си държиш главата наведена и да тичаш да се криеш. Имам силно предчувствие, граничещо с увереност, че ще се развихри ураган. И всички ще обвиняват мен за опустошенията.

Той млъкна, когато Сузан хвърли още един поглед крадешком към Поли и Харт.

— Слушай, какво точно смяташ да правиш, Сузи? Чакаш да каже нещо, което да разстрои Поли, да се хвърлиш отгоре му и да го пребиеш? Остави ги на мира. И двамата отдавна са пълнолетни и могат да се грижат за себе си.

— Напълно си прав — каза Сузан. — Говори ми, Шон. Поразсей ме.

— Добре. Какво се случи с последното ти гадже, тийнейджъра, чудо китариста? Не му ли разрешават да излиза толкова късно или имаше да пише домашни?

— Ще ти го върна — отвърна с усмивка Сузан. — Ще страдаш дълго и ужасно. Засега е освободен, цупи се сред приятелите си, защото не признавам изтерзания му гений. Поне на мен ми писна да го слушам да говори за това. Пънкарите могат да са доста забавни, но всъщност са доста своенравни. Ако ставаше въпрос за секс, нямам нищо против, но той не престава да говори за музиката си… Ако точно това ме интересуваше, щях да си купя музикален вибратор. Не се тревожа. Ще се върне. Винаги се връщат. Дори и ти, Шон.

— Да не намекваш, че съм лесен? — попита Морисън и вдигна едната си вежда надменно.

— Зарежи тия мисли.

— Видях Амброуз онзи ден — спомена небрежно той. — Гримираше окото си след ухапване от куче за среща с някакви японски бизнесмени. Добре се справя, откакто се премести в „Обмен и Охрана“.

— О, още имам слабост към Амброуз. Става въпрос за едно мочурище извън града. В близките дни двамата ще го посетим, заедно с нещо тежко, което да му вържа като го пусна в него. Не забравяй, Шон — аз го напуснах, не той мен. Не трябваше изобщо да се женим, но хората правят такива неща, когато са млади и глупави и не разбират разликата между любовта и секса.

Харт и Поли седяха доволни от компанията си на една маса, удобно разположена далеч от състава и танцуващите, наслаждаваха се на питиетата си и се опитваха да не мислят за нещата, които наистина ги тревожеха.

— Е — възкликна ентусиазирано Поли, — какво откри за произхода си?

— Повече отколкото исках. Сложно е… Как е баща ти сега, след като се върна в света на живите?

— Опитва се да навакса с всичко, което се е случило откакто… ни напусна. Шадоус Фол доста се е променил през изминалите години. Къде е твоят Френд?

— Оставих го вкъщи, залепен за любимите си сапунки. Нямах нужда от придружител тази вечер.

Те замълчаха за пореден път. Беше трудно да измислят какво да кажат, когато и двамата имаха толкова много неща, за които не желаеха да разговарят. Харт се усети как смръщва вежди и се опита да не го прави. Не искаше Поли да си помисли, че е отегчен или й е ядосан. Трудно беше обаче да разговарят за дребни неща, когато повечето от онова, което ги свързваше, бе твърде тревожно за обсъждане. Дори не бе сигурен какво изпитва към нея. Онова, което преживяха заедно, бе създало някаква връзка между тях, но тя имаше повече общо с обстоятелствата, отколкото с личността им.

„Страхотно начало на връзка — възкресих баща й и й помогнах да си събере акъла.“

Не че той се чувстваше по-добре. Как би могла тя да изпитва нещо значимо към него, когато дори той самият не бе сигурен кой всъщност е? Харт реши, че размишлява твърде много и говори твърде малко. Поли щеше да си помисли, че е дал обет за мълчание. Най-добре е да престане да се тревожи в опити да я впечатли, просто да се отпусне и да остави нещата да се случват от само себе си. Тук беше в безопасност, само едно лице в огромната тълпа — нищо не се очакваше от него, никой не се боеше от него. Усмихна се на Поли, тя му се усмихна в отговор, усетила промяната в настроението му, отговори му с признателност.