Саймън Грийн - Шадоус Фол

Тя спря рязко пред едно огледало на стената точно пред входната врата. Изглеждаше добре. Бе облечена в дълга черна рокля, с тежък грим и черен маникюр — в типично готически стил. Той бе много модерен последния път, когато бе идвала тук, което идваше да покаже само колко отдавна бе това. Бе все така слаба според модата и облечена в най-хубавите си дрехи изглеждаше няколко години по-млада от угрижената непозната, която бе свикнала да вижда в огледалото. Или поне така се надяваше. Искаше да изглежда възможно най-добре за Джеймс. Вирна брадичка отново, бутна входната врата и влезе решително в клуба.

Заля я силна, енергична музика, ведно с шум от много гласове и това я накара да спре. Въздухът бе натежал от смесени аромати — на благовония и много хора и тя отчаяно се огледа за нещо познато. За късмет барът бе съвсем близо. Проправи си път през тълпата, поръча си голямо питие и после положи усилие да се огледа наоколо. Тази вечер, както винаги, Пещерата изглеждаше като през шейсетте години. В две позлатени клетки, провесени от тавана, две танцьорки по бикини от пера се кълчеха енергично в такт с живата музика на оркестъра. Там долу щастливата тълпа, облечена в противоречиви модни тенденции, се друсаше ентусиазирано в такт с музиката. Сред масите далеч вляво, без да бързат се движеха сервитьорки с блузи с ниско изрязано деколте, кожени мини поли и високи до коляното ботуши. Усмихвайки се на всички, висок елегантен мъж се измъкна от навалицата с по едно момиче, увиснало на всяка ръка. Носеше яркочервеното военно сако на пенсионерите от Челси 45 45 Дом за възрастни хора, военни от Британската армия. и чифт слънчеви очила с нелепо тясна рамка. Поли не можа да се сдържи и се усмихна. Съвсем като в Пени Лейн 46 46 Penny Lane — песен на Бийтълс от 1967 г. . Типично за сержант Пепър 47 47 Sergeant Pepper — песен на Бийтълс, заглавие на осмия им албум от юни 1967 г. . Хрумна й, че всичките тези млади хора, танцуващи пред нея от цялото си сърце, вероятно не биха разпознали песните, но не допусна мисълта да я натъжи. Питието й най-после пристигна, макар че като чу цената, едва не го върна. Беше забравила колко скъп е алкохолът в бара. Усмихна се едва-едва. Май някои неща не се бяха променили по време на нейното отсъствие. Отпи примирено от питието си, докато се оглеждаше за Джеймс Харт.

Беше дошла навреме, но все още не го бе забелязала сред тълпата. Надяваше се да не е от хората, които нарочно закъсняват, за да може срещата им теоретично да е по-желана. Не бе сигурна, че смелостта ще й стигне задълго, със или без питие. Сърцето й едва не изхвърчаше от гърдите. Сузан Дюбоа трябваше да е някъде тук за морална подкрепа, но от нея също нямаше и следа наоколо. Поли се огледа, като здраво владееше емоциите си. Погледът й се спря на група представители на бийт генерацията 48 48 Бийт генерация — група американски писатели от 50-те години на XX век, известни като новите бохеми хедонисти след Втората световна война. Джак Керуак измисля названието през 1948 г. През шестдесетте години членове на все повече разрастващата се бийт генерация преминават към движението на хипитата. . Седяха около една маса, всички облечени в тежки палта с качулки и с тъмни очила, въпреки мрака. Бяха се скупчили заедно, сякаш за утеха, опитваха се да изглеждат спокойни и размахваха книжки с разпечатана лично от тях поезия. Никой не им обръщаше никакво внимание и вероятно по тази причина изглеждаха толкова раздразнени. На съседната маса седеше групичка малко повехнали хипита с огромни, замечтани очи, дълги коси и флауър пауър 49 49 Цвете на силата; лозунг, използван в края на 60-те и началото на 70-те от хипитата. . Пещерата определено бе в стил шейсетте тази вечер, макар че можеше да се види и доста голямо разнообразие от други времена и моди.

И тогава Джеймс Харт внезапно застана пред нея, появявайки се в миг сред тълпата. Усмихна й се ведро, тя на него — също, но изведнъж се почувства толкова изнервена, че буквално се разтрепери като лист. Ръкуваха се доста официално и Поли осъзна, че и той е изнервен колкото нея и това я накара да се почувства доста по-добре.

— Хубаво местенце избра — каза той като се наведе напред и повиши глас, за да го чуе сред врявата. — Почти си изпила питието си. Искаш ли още едно?

— Бренди от праскова и лимонада — отвърна Поли машинално.

Пресуши чашата и му я подаде и той се шмугна през тълпата до бара с лекота. Привлече вниманието на бармана и поръча питие за нея и за себе си. Поли бе впечатлена. Тя никога не успяваше толкова лесно да накара бармана да й обърне внимание, освен ако барът не бе празен и тя е почти залепнала за него. Всъщност не желаеше второ питие толкова скоро, но не искаше да откаже на Джеймс и да изглежда задръстена. Разтърси ядосано глава. Доста дълго бе живяла сама, социалните й умения бяха атрофирали от продължителна неупотреба. Вечерта щеше да е катастрофа, чувстваше го. Паниката я обзе мълниеносно и тя едва успя да остане на мястото си и да не избяга с писъци от клуба. Положи огромно усилие. Джеймс не би допуснал вечерта да се провали. Не знаеше защо, но имаше доверие в него.