Саймън Грийн - Шадоус Фол

Той плати питиетата набързо и погледна към нея. Тя гледаше към дансинга, очевидно потънала в собствените си мисли. Забеляза, че бе малко нервна, когато се срещнаха, но се бе поуспокоила вече. Със сигурност й бе трудно след толкова дълго време в принудителна изолация. Трябва само да прояви изключително разбиране и според силите си да направи нещата колкото може по-лесни за нея. В крайна сметка, тя не може да е нервна колкото него самия. Никога не се бе чувствал добре на първа среща. Всъщност бе дошъл тук преди половин час, за да поразгледа. Както винаги, не се чувстваше удобно на непознато място, ако не пообиколеше наоколо. Имаше нужда да разбере какъв е барът и къде са тоалетните. Такива неща.

Радваше се, че вижда Поли отново. Тя изглеждаше страхотно. Облеклото й бе малко крайно, но беше виждал и по-зле облечени. Със сигурност изглеждаше по-млада и по-спокойна сега, когато бе навън и далеч от влиянието на къщата. Харт си даваше сметка, че е облечен в същите дрехи, с които бе пътувал цяла седмица. Бе тръгнал да търси Шадоус Фол доста импулсивно. Не си бе направил труда да приготви куфар, просто нахвърля разни неща в една малка чанта. Колкото повече се замисляше за това, толкова по-малко импулсивно му се струваше заминаването, по-скоро отговор на някакви вътрешни инструкции, сякаш Шадоус Фол командваше живота му още тогава. По-рано това не го безпокоеше, но сега му се искаше да бе имал повече време да си вземе някои прилични дрехи. Искаше да изглежда възможно най-добре заради Поли. Тя заслужаваше най-доброто, което можеше да й предложи. Даде си сметка, че от известно време стои с питиетата в ръка и побърза да отиде при нея и да й даде брендито от праскови с лимонада. Трепна мислено. Не проумяваше как тя може да пие това нещо. Стояха заедно, усмихнати един на друг над чашите, и двамата неуверени какво да направят или да кажат.

Имаше много неща, които Харт искаше да обсъди с Поли. Разговорът му с Времето още тлееше вътре в него и не му даваше покой. Трябваше скоро да поговори с някого или щеше да експлодира. При все това, частица от него искаше да забрави всичко, да го зарови толкова надълбоко, че да не му се налага да си спомня, за да може да се концентрира върху това да прекара добре с Поли. Отчаяно желаеше да се почувства нормален и обикновен, макар че роднинството му с Времето означаваше, че не е и никога не е бил. За да се поразсее, той се огледа за свободна маса и тогава се стъписа, забелязвайки за пръв път оркестъра, който свиреше на живо. Обърна се към Поли, тя проследи погледа му, сви рамене и се усмихна.

— О, те често свирят тук — побърза да поясни тя. — Мястото няма да е същото без тях.

— Но аз мислех… искам да кажа, те всички са мъртви, нали така? Те загинаха в онази самолетна катастрофа…

— Да си мъртъв не е пречка в Шадоус Фол. Не сме предубедени. Хората някога са вярвали в тях и само това има значение.

На маса в един отдалечен ъгъл, скрита в сенките, седеше Сузан Дюбоа и следеше зорко, макар и дискретно, Поли и Харт, за да се увери, че всичко върви както трябва. Не бе сигурна какво ще стори, ако реши, че не е така, но бе обещала на Поли, че ще е там заради нея, а обещанието си е обещание. Сузан обикновено не спазваше своите, защото смяташе, че я правят предсказуема, но тъкмо това правеше последното й обещание още по-важно. Тя откъсна поглед от Поли и Харт, за да се огледа набързо, и потръпна от погнуса. Не харесваше особено Пещерата и никога не я бе харесвала. Е, изпитваше носталгия, но не беше както по-рано. Сузан твърдо вярваше в необходимостта да са живее в настоящето, а от време на време да се надниква и в бъдещето чрез картите. Никога не поглеждай назад, имаше навик да казва, особено след някое и друго питие. Виждаш единствено грешките, които си допуснали ти тежат, независимо дали ти харесва. Беше облечена в обичайната смесица на модни стилове и евтини дрънкулки, подбрани по-скоро набързо, отколкото с вкус. Не обичаше да се докарва специално за някой случай; Приемете ме такава, каквато съм. Това, което виждате, това и получавате. Сузан бе пълна с такива сентенции, предимно за да прикрие факта, че много отдавна се бе отказала да се опитва да създава добри първи впечатления. Просто не й бе присъщо.

Тя погледна нежно мъжа, седнал до нея. Едно от хубавите неща да излизаш с Шон Морисън бе, че с каквото и да си облечен, щеше да изглежда хубаво в сравнение с него. Той беше с обичайната си тениска, джинси и кожено яке и всички те изглеждаха сякаш някой друг е спал в тях и при това е имал изключително неспокойна нощ. Шон бе известен с това, че изобщо не му пукаше. Винаги твърдеше, че има по-важни неща, за които да мисли, от някаква си мода. Сузан бе уверена, че това е само начин да прикрие пълната липса на вкус, но тактично си траеше. В момента той гледаше как тя наблюдава Поли и Харт. Усещаше погледа му отзад на тила си. Обърна се да го погледне и той й се усмихна, в еднаква степен развеселен и изнервен.