Саймън Грийн - Шадоус Фол

Някои хора вече се опитаха да напуснат града. Не стигнаха далеч. Когато Времето се скри, край града навсякъде изникнаха бариери. В момента никой не може нито да излиза, нито да влиза. Кметът ме притиска, защото Градският съвет притиска нея, но всъщност вие знаете всичко това, нали докторе? Единствената полезна идея, с която излезе Съветът, бе да арестуваме Джеймс Харт, вероятно на общо основание. Не е лоша идея. За беда, Харт е изчезнал. Изкопал си е дупка, спуснал се е в нея и е затворил входа. Знаете ли докъде ме докараха, докторе? Веднага щом си тръгна оттук, отивам у Сузан край реката и ще я накарам да ми гледа на карти. Може поне тя да ме насочи в правилната посока.

Вижте какво, докторе, достатъчно търпение проявих, но стига толкова. Или пристъпвайте към същността на нещата, казвайте какво, по дяволите, правя тук, или си тръгвам. И няма да се върна повече.

Мирин въздъхна и отпи голяма глътка от питието си.

— Нещо лошо иде насам, шерифе. Нещо могъщо и ужасно. Достатъчно могъщо, за да срине този град със земята. Няма да ви кажа откъде знам, не бихте одобрили. Правете си сам заключения. Само ми повярвайте като казвам, че целият град е в опасност. Ще трябва да започнете да вземате решения как най-добре да отбранявате града. Може да се наложи някои райони да се изоставят, за да се защитят други. Шерифе, не разполагате с много време. Часовникът тиктака.

Ериксон се намръщи, но гласът му бе все така престорено учтив.

— Може ли да сте по-конкретен относно тази заплаха?

— Не, не мога. Ала опасността е реална. Трябва да ми повярвате.

— И за да ми кажете това, ме накарахте да дойда чак до тук? Нещо лошо идва насам? Докторе, надявам се да получа повече информация от проклетите карти на Сузан!

— Това не е единственото, заради което ви накарах да дойдете, шерифе. Предполагам, че краят… страхувам се. Разбирате ли, не мога да си позволя да умра. Не още. Ако умра, мъртвите ме очакват. Вършил съм… тъмни дела в името на познанието и мъртвите ще ме накарат да си платя за това. Нещата вече се объркват. Четохте доклада ми за това какво се случи, когато се опитах да съживя Оливър Ландо по настояване на кмета Фрейзиър, за да му зададем въпроса кой го е убил. Нещо друго се появи вместо неговия дух. Древно, ужасно и страшно могъщо. Оттогава не мога да извърша нито един успешен ритуал, но… във всеки случай, нещата започнаха да се появяват, без аз да ги призовавам.

Все още не са успели да пробият моята защита, доста години посветих на това да превърна този дом в сигурна крепост. Не съм глупак. Знаех за опасностите. Сега обаче започнаха да ми се привиждат разни работи. Поглеждам в огледалото и виждам някой друг. Разни неща изплуват и изчезват пред очите ми, смеят се, шептят. Нощем чувам гласове и стъпки пред вратата на спалнята си. Те идват за мен, шерифе. Мъртвите идват да ме отведат със себе си.

Ериксон стана на крака, Мирин също се изправи неуверено. Шерифът го изгледа безизразно.

— Не виждам какво мога да направя, за да ви помогна, докторе. Мъртвите са извън моята юрисдикция.

— Може да ме поставите под ваша опека! Искам денонощна полицейска охрана. Имате половин дузина известни магове, които работят за вас, биха могли да създадат защитен кръг около това място, който не би позволил нищо да проникне вътре. Така поне ще спечеля малко време да измисля какво да правя по-нататък. Мога да ви разкажа много неща, шерифе. Казах ви за опасността, която ни грози, със сигурност ми дължите нещо в замяна!

— За смътното предчувствие, че някаква сила, която не можете да назовете или опишете, е тръгнала насам? Докторе, моите магове и заместници повече от шестнайсет часа на ден разследват убийства и имам нужда от всеки един от тях. Те също се нуждаят от мен. Задържах се доста време тук. Мога да ви свържа с някои частни охранителни агенции, но ви предупреждавам, че в момента има огромно търсене на такива услуги. А сега наистина трябва да тръгвам.

Той си даде сметка, че продължава да държи чашата си в ръка и пресуши последната капка коняк. Усети топлината, която се разля в него, но тя не успя дори да се докосне до настанилия се в костите му хлад и до изтощението — вече негов постоянен спътник. В миналото винаги разчиташе на пиячката, когато нещата загрубееха, но през последните дни не можеше да прибегне и до това. Не знаеше дали е за добро или за лошо. Той постави празната чаша на облегалката на креслото и погледна Мирин студено.

— Сам сте си постлали леглото, докторе, сега от вас зависи дали да легнете в него. Доста често ви повтарях, че жалкото ви хоби ще се обърне срещу вас някой ден. Хрумва ми, че най-добре е да си потърсите някоя църква, която да прояви разбиране, когато я помолите за убежище. Този тип хора са по-всеопрощаващи от мен. Може би ще успеят да ви защитят, ако сериозно се разкайвате за стореното от вас. Ако ли не, тогава сте сам, докторе. Не си правете труда да ме изпращате. Знам къде е вратата.