Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Предупреждение?

Мирин се поизправи в креслото и сякаш напрегнатите му черти малко се съживиха.

— И какво пишеше там?

— Пазете се от Уайлд Чайлд. Това е всичко. Звучи ли ти познато?

— Не — отвърна Мирин и отново се отпусна назад в креслото. — Не бих казал.

Внезапно изглеждаше състарен, а също и изтощен и Ериксон изпита за миг съжаление към човека. Какъвто и да бе проблемът му, явно му бе коствал много. Зачуди се дали в крайна сметка не е идвал напразно до тук. Нещо се бе случило, достатъчно лошо, че от уплах бе състарило с десет години човека, който се занимаваше с мъртвите всеки ден от своя живот за удоволствие. Какво би го изплашило така? Ериксон реши да продължи да говори и да види до какво ще доведе това.

— Моите хора работят в библиотеките, разговарят с различни авторитети в града, опитват се да разберат какво може да е това Уайлд Чайлд, но досега не сме се натъкнали на нищо. Не мога да получа дори два еднакви отговора защо добрият старец Времето е решил да се изолира от града. Доколкото знаем, това не се е случвало преди.

Мирин кимна бавно.

— Откога Времето е некомуникативен?

— Почти дванадесет часа. При все това роботите му все още са навън, докладват ми, че са навсякъде. Един от тях дори се озова на мястото на последното убийство, докато тялото бе още топло. Още не си чул за него. Кийт Джанюъри. Ясновидец, участващ в сериал с разследвания от края на шейсетте години. Не е успял да се хареса, нямало второ издание. Намерен бил мъртъв в стаята в предната част на дома си. Оказал е доста съпротива, ако се съди по вида му. Стаята била обърната наопаки. Моите хора я изследват сантиметър по сантиметър. Този път ще открием нещо. Влакно от дреха, кал от обувката на убиеца. Нещо…

— Познавахте ли го, шерифе?

— Да. Познавах го. Работихме заедно по няколко случая. Приятен човек. Стигнахме до някои резултати, които можехме и да нямаме без негова помощ. От време на време пийвахме по някое питие заедно. Само преди няколко вечери бях у тях на чашка. Говорихме за разни неща. Сега е мъртъв и аз, по дяволите, не мога да направя нищо. При цялото ми обучение, целия ми опит, а дори не мога да намеря убиеца на моя приятел.

— Имаше ли нещо… необичайно в това убийство?

— Да. Нямаше следа от проникване с взлом, което предполага, че жертвата е познавала убиеца. Освен това Джак Феч бе там. Появи се скоро след робота. Нищо не правеше. Стоеше, гледаше и изплаши хората ми до смърт. Това беше необичайното. Плашилото се появява само когато има неприятни задачи за вършене. Колкото повече се замислям над това, толкова по-малко ми се нрави. Времето се крие, а Феч е на свобода. Трябва да означава нещо…

Те постояха и се гледаха един друг известно време от двете страни на пращящия огън. Ериксон се почувства леко смутен, че разкри толкова пред Мирин. Не бяха приятели. Просто познати. Не смяташе, че докторът има някакви приятели. Не беше от хората, които наричаме общителни. Ала на Ериксон му бе необходимо да поговори с някого. В противен случай щеше да експлодира.

— Да ви предложа питие, шерифе? — попита ненадейно Мирин. — Аз бих пийнал едно, а не обичам да пия сам. Лош навик за лекар.

— Не бих отказал едно малко, щом предлагате — отвърна Ериксон, като се постара тонът му да е небрежен и спокоен.

Мирин остави пушката настрана, стана и бързо извади две чаши за бренди и гарафа от едно шкафче с дървени орнаменти. Наля щедро с нетрепваща, уверена ръка и ги донесе до камината. Някакъв пън изпращя в огъня и Мирин леко подскочи. Подаде едната чаша на Ериксон, седна внимателно и постави пак пушката на коленете си. Леко разклати брендито в чашата, за да усети аромата, и после отпи с удоволствие. Ериксон опита своето. Не разбираше много от коняк, но можеше да разпознае скъпия, когато го опита. Трябваше да се въздържи да не пресуши чашата на големи глътки. Не искаше да го сметнат за неучтив.

— Разкажете ми за града — каза Мирин. — Знам, искате да започна по същество и се чудите дали просто не отлагам момента, когато ще трябва да ви кажа защо сте тук. Е, може и да е така отчасти, но моля, повярвайте ми, имам причина да задавам тези въпроси. Какво е настроението в града тази вечер?

— Уплашени са — отвърна категорично Ериксон. — Превъзбудени. Хората са започнали да се паникьосват. Никога по-рано не е имало такова нещо в Шадоус Фол. Тук просто не стават убийства. Предполага се, че има сили, които се грижат да сме в безопасност от такива неща. Ако повече не можем да разчитаме на тях, от какво ли друго сме уязвими сега? Чакай да видиш като открият, че Времето се е залостил здравата. Ще се вдигне истинска олелия.