Патрик Нес - Жената жерав

— Да, а сега мама трябва да те остави сам за минутка, но се връщам веднага. Веднага се връщам, разбра ли?

Детето кимна и стисна одеялото, в което беше увито. Мразейки се, задето го оставя сам, мразейки жарко и напълно необосновано Рейчъл — е, може би не съвсем необосновано — задето е човекът, докарал я тука посред нощ, Аманда изскочи от колата.

— КЪДЕ Е ШИБАНАТА ПОЖАРНА? — кресна тя.

— Обадих им се — отвърна Рейчъл, напълно втрещена. — Пътуват насам.

— Не чувам сирени! Защо пристигам преди тях?

— Съжалявам, паникьосах се, после се обадих първо на тебе, а след това ми трябваше минутка, докато…

Но Аманда не я слушаше. Пламъци излизаха от прозореца на гостната, по всичко изглеждаше, че вече са обхванали и стълбището. Имаше толкова много дим. Невероятно много дим.

— ДЖОРДЖ! — изкрещя Аманда с пълно гърло. — КУМИКО!

— И двамата са още вътре — каза зад гърба й Рейчъл.

Аманда се обърна към нея.

— Откъде знаеш? И какво, мамка му, правиш изобщо тука?

— Не знам! — кресна Рейчъл. — Дори не си спомням как съм дошла. Просто се оказах тук и имаше пожар, и… — тя се отнесе, на лицето й беше изписан такъв страх, че Аманда се отказа да я притиска повече и просто се обърна пак към пламъците.

После най-сетне дочу сирените на пожарната, но бяха още твърде далече, щяха да пристигнат твърде късно.

Нещо не беше наред тук. Витаеше нещо още по-лошо от пожара, който растеше буквално пред очите й. Прозорците на съседните къщи започнаха да светват един по един, но Аманда имаше странното чувство, че хората са се събудили от виковете й, а едва след това са забелязали пожара.

Погледна отново Рейчъл, чието изражение беше на луда жена. Пристъпи към нея, за да я разпита, да я накара да й каже какво знае, но тогава от горящата къща се чу силна експлозия. Двете не видяха къде точно се беше взривило нещо, но гърмът откънтя в тишината на нощта.

Къщата лумна още по-силно, почти напълно се скри в пламъци и дим. Ако Рейчъл беше права — а Аманда беше сигурна, че тя трябва да беше права — то Джордж все още беше вътре.

Джордж. И Кумико.

А пожарникарите, чиито сирени се чуваха все така в далечината, щяха да пристигнат твърде късно, за да ги спасят.

Аманда сграбчи Рейчъл за блузата на гърдите така здраво, че Рейчъл извика.

— Слушай ме сега внимателно — изсъска Аманда, носовете на двете буквално се допираха. — Джей Пи е в колата ми и сега ти ще отидеш да го пазиш и, Рейчъл, кълна се в живота си, ако нещо, каквото и да е, се случи с него, ще те пробода с нож право в сърцето.

— Вярвам ти — отвърна Рейчъл.

Аманда я пусна, хукна към колата си и пъхна глава вътре.

— Всичко ще бъде наред, рожбо. Ето тази дама ще се грижи за теб няколко минутки. Аз отивам да доведа grand-père.

— Мамо…

— Всичко ще бъде наред — повтори Аманда.

Протегна се през седалката, притисна яростно детето до себе си за миг, после се обърна и се втурна в горящата къща на баща си.

Докато осъзнаят колко лошо е всъщност положението, докато усетят миризмата на дима и видят колко тревожно бързо той нахлува под прага на спалнята, Джордж и Кумико вече бяха в капан.

Все пак направиха опит да избягат — Джордж гол, Кумико в символична нощница — но успяха да слязат само две-три стъпала, преди димът да ги принуди да се върнат.

— Не мога — обади се Кумико, кашляйки думите тревожно дрезгаво.

Димът не просто не можеше да се диша; той сякаш беше живо същество, облак от змии, мъчещи се да се напъхат дълбоко в гърлото, не само да те задушат, но и да те отровят, да те изгорят с мрака си. Във възможно най-лошия момент Джордж истински осъзна за какво точно говорят по новините, когато съобщават как хора са умрели от вдишан дим. Глътка — две бяха достатъчни и след това дробовете спираха да работят, а още глътка — две и човек губеше съзнание завинаги.

В проблясъци тук-там из дима, Джордж видя, че пламъците вече са обхванали основата на стълбите, така че път оттам нямаше, дори и да бяха успели да слязат.

Върнаха се в спалнята и затвориха плътно вратата, за да задържи дима поне за малко. Джордж усети колко опасно му се маеше главата — от дима и от това колко светкавично ги беше сполетяло нещастието.

— Трябва да излезем през прозореца — каза Кумико с почти спокоен глас, но Джордж видя капките пот, които се стичаха по челото й. Температурата в спалнята се покачваше опасно бързо.

— Да — съгласи се той и пристъпи с нея до прозореца. Кумико го отвори, надникна навън. Намираха се точно над кухнята и видяха дима, който бълваше от всички прозорци на долния етаж.