Патрик Нес - Жената жерав

Това че в ужаса си майка му беше налучкала възможно най-правилното решение, си оставаше просто един необясним късмет и в известен смисъл Джордж се радваше, че подобен късмет беше сполетял майка му поне веднъж в живота й. Но историята такава, каквато се разказваше на семейните сбирки, и скритата под нея мотивация бяха две различни неща, при това напълно несъвместими.

Непосредственият резултат от постъпката на майка му беше това, че Джордж незабавно беше махнат от третия клас на госпожица Джоунс в начално училище „Хенри Боузмън“ и преместен в частната академия за знания и духовност „Милост Исусова и Израилева“, която, въпреки определението „Израилева“ в името си, се управляваше изцяло от хора, които едва ли бяха срещали жив евреин през живота си. (Израснал в Такома, Джордж познаваше много други евангелисти, доста мормони, неколцина католици и дори един-двама практикуващи будисти, защото в района се намираше най-голямата интегрирана азиатска общност в САЩ. Евреи обаче не познаваше. Преди да влезе в нюйоркския колеж, беше виждал само двама евреи. В колежа се запозна с куп други.)

В „Милостта Исусова“ — учебно заведение, в известен смисъл свързано с църквата на родителите на Джордж, дори само чрез споделяните и от двете институции добри намерения — учеха четирийсет и осем деца на възраст от детска градина до дванайсети клас, обучението се осъществяваше най-вече чрез самоподготовка (често последвана и от самооценяване), комбинирана с половин ден всяка сряда, когато в училището идваше свещеник и провеждаше служба, която заместваше следобедните занятия. Службата включваше песни и проповеди, както и ежеседмична смяна на училищната униформа от жълта риза със зелена вратовръзка и панталони на бяла риза със зелена вратовръзка и панталони.

По онова време Джордж беше осемгодишен, а на тази възраст реално е всичко, което се случва пред очите ти. Отначало той обмисли критично разликите между частното и държавното училище — започвайки с разбираемия факт, че новите му съученици до един принадлежаха към бялата раса — а след това свикна с тези разлики и спечели по обичайния си начин пълното благоразположение на двете стари моми, които управляваха академията: госпожица Кели, чиято червена коса беше винаги така силно опъната назад, че й придаваше изражение на непрестанна изненада, и госпожица Олдършот с нейните мили очи, космата брадичка и хищна привързаност към телесните наказания.

Като цяло, Джордж се чувстваше добре на новото място, макар че критериите, на които то отговаряше, не бяха кой знае колко високи. Не беше пръв фен на народната топка — най-далечната точка в областта на физическото възпитание, до която беше достигнало въображението на двете застаряващи дами, комбинирана от време на време с малко подскоци и бягане на място (изпълнявани винаги в кратки, но бурни, облени в пот серии, без дори намек, че човек може да си свали вратовръзката) — но затова пък харесваше библиотеката на училището, макар че в изпълненото с прегънати ъгълчета на страниците ученическо издание на „Невероятното пътешествие“ 2 2 „Невероятното пътешествие“ („The Incredible Journey“) е популярен роман от шотландската писателка Шийла Бърнфорд, разказващ историята на две кучета и едно сиамско коте, преминали сами повече от 480 км, за да се върнат при любимите си стопани — Б.пр. дори изрази като „леле майко“ и „мътните го взели“ бяха цензурирани с черен маркер.

Най-близкото по възраст до Джордж момче беше Рой — име, старомодно дори в онези дни, но старомодно по различен начин от също така старото „Джордж“. Рой беше с година по-голям, с година по-висок и с година по-опитен — описание, поддържано непоклатимо от факта, че Рой притежаваше велосипед.

— От Войната е — беше казал той на Джордж още при първата им среща. — Татко го донесъл. Откраднал го от джапонезите, след като сме им хвърлили бомбата.

Въпросният разговор се случваше през седемдесетте години на двайсети век, така че в годината на Нагасаки бащата на Рой едва ли е бил по-голям от пеленаче, но Джордж попи думите на Рой като светата истина.

— Леле — рече в отговор.

— Затова е толкова тежък — обясни Рой и деветгодишните му мускули с усилие повдигнаха велосипеда от земята. — За да издържи на взривовете, когато човек кара в тила на врага и по него хвърлят гранати.

— Леле.

— Когато порасна, ще отида с колелото чак до Виетнам да хвърлям гранати по джапонезите.