Фани Флаг - Пържени зелени домати

Дори знаеше как ще се самоубие — със сребърен куршум, объл и студен като ледено мартини. Щеше да сложи пистолета във фризера за няколко часа, за да е заскрежен и студен, когато го опре в главата си. Почти усещаше как леденият куршум пронизва парещия й объркан мозък и замразява болката завинаги. Гърмът от изстрела щеше да е последното, което ще чуе. И после… нищо. Може би само тишината, която чуват птиците, докато летят в чистия хладен въздух високо над земята. Сладкото, неопетнено чувство за свобода.

Не, Ивлин не се страхуваше от смъртта, а от живота си, който започваше да й напомня за сивата чакалня на интензивното отделение.

16 май 1934

Нападение от съсел

Бърта Вик съобщи, че в петък през нощта около два часа отишла до тоалетната и там я ухапал съсел, вмъкнал се през тръбите. Тя каза, че повикала Харолд, който не й повярвал, докато не отишъл лично в банята и не видял животинчето да плува в тоалетната.

Половинката ми рече, че съселът сигурно се е вмъкнал в канализацията заради наводненията. Бърта заяви, че не я интересува каква е причината и че занапред винаги ще поглежда, преди да седне, на каквото и да е.

Харолд ще даде съсела за препариране.

Някой друг получи ли прекалено висока сметка за ток този месец? Моята е ужасяващо висока, което е странно, но пък половинката ми замина на риболов с брат си Олтън за една седмица, а той е човекът, който забравя да угаси лампите. Кажете ми, ако и вие имате същия проблем.

Между другото, Еси Ру има нов ангажимент в Бирмингам — да свири на хармониум в радиопредаването на Застрахователна компания „Пазете живота“ по WAPI, тъй че я слушайте.

Дот Уиймс

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

19 януари 1986

Госпожа Тредгуд си мислеше, че Ивлин не е дошла да види свекърва си тази неделя, и се разхождаше по страничния коридор, където държаха проходилките и инвалидните колички. Когато зави зад ъгъла обаче, я видя — седеше в една инвалидна количка, ядеше десертче „Бейби Рут“ и по лицето й се стичаха сълзи. Госпожа Тредгуд отиде при нея.

— Скъпа, защо си разстроена?

Ивлин я погледна и отвърна:

— Не знам. — След което продължи да плаче и да дъвче шоколадчето.

— Хайде, миличка, вземи си чантата и да се поразходим. — Старицата я хвана за ръка, вдигна я от количката и я поведе по коридора.

— Какво е станало. Защо си толкова тъжна?

— Не знам — отвърна Ивлин и отново избухна в сълзи.

— О, миличка, не може да е чак толкова лошо. Я ми изброй едно по едно нещата, които те тревожат.

— Ами… просто… откакто децата ми заминаха за колежа, се чувствам безполезна.

— Напълно разбираемо е, скъпа. Всички минават през подобен период.

Ивлин продължи:

— И… и просто не мога да спра да ям. Опитвам се, всеки ден се събуждам с мисълта, че ще мина на диета, а после се натъпквам. Крия десертчета из цялата къща, че дори и в гаража. Не знам какво ми става.

— Е, скъпа, от едно десертче нищо няма да ти стане.

— От едно — да, но аз изяждам по шест-седем. Понякога ми се иска да имах смелостта да стана ужасно дебела и да се свърши. Или да имам волята да отслабна. Просто се чувствам… като хваната в капан някъде по средата. Еманципацията започна твърде късно за мен — вече бях омъжена и с две деца, когато открих, че не е задължително да се жениш. Преди си мислех, че няма друг начин. Какво ли ми е разбирала главата? А сега е твърде късно за промяна… имам чувството, че съм пропиляла целия си живот. — Ивлин се обърна към госпожа Тредгуд, лицето й все още бе обляно в сълзи. — О, госпожо Тредгуд, твърде млада съм, за да съм старица, и твърде стара, за да съм девойка. Никъде не мога да си намеря място. Иде ми да се самоубия, но дори за това не събирам смелост.

Госпожа Тредгуд се възмути.

— Ивлин Кауч, и през ум да не ти минава подобно нещо! Така все едно забиваш нож в гърба на Исус! Това са глупости, скъпа! Трябва просто да се стегнеш и да отвориш сърцето си за Бог. Той ще ти помогне. А сега нека те попитам — гърдите болят ли те?

Ивлин я изгледа.

— Ами да, понякога.

— Гърбът и краката болят ли те?

— Да. Откъде знаете?

— Много просто, скъпа. Караш тежка менопауза. Това ти е целият проблем. Трябва да си пиеш хормоните и да се разхождаш всеки ден на чист въздух. Аз така правех, когато ми се случи. Разплаквах се, когато ядях пържола, само като си помислех за горката крава. Побърквах Клио, като му разправях, че никой не ме обича. А когато почнех да му лазя сериозно по нервите, той казваше: „Хайде, Нини, време е да ти бием инжекцията“. И ми инжектираше витамин В 12 в дупето. Всеки ден излизах на разходка покрай релсите, ходех напред-назад, точно както сега правим с теб, и се оправях.