Фани Флаг - Пържени зелени домати

Джаспър бе станал и бе изтичал до кафенето при майка си стиснал прободената си ръка. Големия Джордж, който стоеше отзад при скарата, го видя пръв и го занесе до дома на доктора.

Д-р Хадли почисти раните и ги превърза, а когато Джаспър каза, че го е наръгал брат му, Големия Джордж за малко да потъне в земята от унижение.

Вечерта и двете момчета не можеха да заспят от болка. Лежаха в леглата си, гледаха пълната луна зад прозореца и слушаха крякането на жабите и песните на щурците.

Артис се обърна към брат си, който изглеждаше почти бял на лунната светлина, и каза:

— Знам, че не биваше да го правя, но така ми хареса, че не можах да спра.

1 юли 1935

Сбирки на Библейския кръжок

Дамският кръжок за изучаване на Библията към Баптистката църква се събра миналата сряда в дома на госпожа Вера Адкок и обсъди начини за изучаване на Библията така, че да е по-лесна за разбиране. Темата бе „Ноевият ковчег“ и се обсъди въпросът „Защо Ной е взел две змии в ковчега, след като е имал шанс да се отърве от тях веднъж завинаги?“ Ако някой има отговор на този въпрос, моля да се обади на Веста.

В събота Рут и Иджи отпразнуваха рождения ден на сина си. Гостите играха „Закачи опашката на магарето“, почерпиха се с торта и сладолед и всички получиха стъклени локомотивчета, пълни с бучки захар.

Иджи каза, че в събота ще ходят на кино и че ако някой иска да отиде с тях, да й се обади.

Като стана въпрос за кино, онази вечер, когато се прибрах от работа, половинката ми така бързаше да стигнем до Бирмингам за по-евтината ранна прожекция, че си грабна палтото и ме извлече през вратата. А после през целия филм само се оплакваше, че го боли гърбът. Като се прибрахме вкъщи, той установи, че от бързане е облякъл палтото с все закачалката. Казах му, че следващия път ще платим пълната цена, защото от цялото му въртене на седалката не успях да изгледам филма като хората.

Между другото някой да иска да купи употребяван, но запазен съпруг? Продавам го евтино.

Само се шегувам, Уилбър!

Дот Уиймс

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

2 февруари 1986

Щом Ивлин влезе, приятелката й възкликна:

— О, Ивлин, как ми се иска да бе дошла преди десет минути. Изпусна за малко съседката ми госпожа Хартман. Дойде и ми донесе разни неща. — Госпожа Тредгуд показа на Ивлин малко растение индийски меч в бяла керамична саксия с формата на кокер шпаньол. — А на госпожа Отис донесе прекрасна лилия. Така исках да ви запозная, много щеше да я харесаш. Дъщеря й ми полива мушкатата. Разказах й за теб…

Ивлин изказа съжаление, че я е изпуснала, и даде на госпожа Тредгуд кексчето с розова глазура, което бе взела сутринта от пекарна „Уейтс“.

Госпожа Тредгуд й благодари, начена сладкиша и се взря с наслада в саксията.

— Обожавам кокер шпаньоли. На света няма по-хубаво нещо от това да те посрещне някое от тези кучета. Момченцето на Рут Иджи имаше кокер, който всеки път те посрещаше с подскачане и си въртеше опашката така лудешки, все едно не си идвал от години, а не просто си мръднал до ъгъла на улицата. Котките се държат все едно изобщо не ги е грижа за теб. И някои хора се държат така — бягат, не те оставят да ги обичаш. Иджи бе от тях.

Ивлин се изненада.

— Нима? — попита и отхапа от кексчето си.

— О, да, скъпа. В гимназията всички се бяха отчаяли от нея. През повечето време дори не ходеше на училище, а когато все пак отидеше, винаги бе облечена със стария прокъсан гащеризон на Бъди. Но най-често просто ходеше в гората с Джулиан и приятелите му на лов или за риба. Всички обаче я харесваха. И момчета и момичета, и черни и бели, всички искаха да са приятели с Иджи. Усмивката й бе широка и чаровна като на всички Тредгуд и когато поискаше, можеше така да те разсмее! Както вече споменах, притежаваше чара на Бъди…

Но в някои отношения Иджи бе като диво животно. Не допускаше никого твърде близо до себе си. Когато решеше, че някой я харесва прекалено много, просто хващаше гората. Разбиваше сърца наляво и надясно. Сипси твърдеше, че била такава, защото мама яла дивеч, докато била бременна с Иджи и затова сега тя се държала като дивачка! Но когато Рут дойде да живее при нас, Иджи се промени.

Рут беше от Валдоста, щата Джорджия, и пристигна, за да поеме организацията на църковните мероприятия за през лято. Едва ли е била на повече от двайсет и една, двайсет и две години. Имаше светлокестенява коса, кафяви очи и дълги мигли и бе толкова мила и приветлива, че всички се влюбваха в нея от пръв поглед. Просто нямаше как — тя бе от онези добри до дъното на душата си момичета, че колкото повече я опознаваше човек, толкова по-красива му се струваше.