Фани Флаг - Пържени зелени домати

— Но аз съм още млада за менопауза — възрази Ивлин. — Само на четирийсет и осем съм.

— О, не, скъпа, на много жени им се случва рано. Например една жена от Джорджия, само на трийсет и шест, станала една сутрин, качила се в колата си, връхлетяла на предните стълби на съда и хвърлила главата на майка си, която била отсякла малко преди това в кухнята, на полицая пред входа и просто обърнала колата и подкарала на обратно. Виждаш ли до какво може да доведе ранната менопауза, ако не внимаваш?

— Наистина ли това е причината? Затова ли съм толкова раздразнителна?

— Със сигурност. По-зле е и от въртележка… нагоре-надолу, нагоре-надолу… а пък що се отнася до теглото, хич не ти трябва да си кльощава. Виж ги старците тук, повечето са само кожа и кости. Или отиди в баптистката болница и влез в раковото отделение. Онези хора много биха се зарадвали да са с няколко килограма по-тежки. Горките с мъка се опитват да задържат теглото си. Тъй че не се притеснявай, че си пълна, а бъди благодарна, че си здрава! Трябва да четеш Светото писание и осемдесет и девети псалм всяка сутрин — ще ти помогне, както помогна на мен.

Ивлин попита госпожа Тредгуд дали е страдала някога от депресия.

Старицата й отвърна искрено.

— Не, скъпа, напоследък като че ли не съм. Твърде съм заета да благодаря на Бог за всичко добро, което ми е дал, а съм видяла толкова добрини, че дори не мога да ги преборя. Не ме разбирай погрешно, всеки си има мъки, а някои хора — повече от другите.

— Но изглеждате толкова щастлива, сякаш животът ви е напълно безгрижен.

Госпожа Тредгуд се засмя.

— О, миличка, погребала съм много близки и всеки път ме боли еднакво. А и често съм се питала защо добрият Бог ми е отредил толкова много скърби, та да си мисля, че няма да изкарам и ден повече на този свят. Но Той ни праща само толкова, колкото можем да понесем… и ще ти кажа следното: не бива да се отдаваш на тъгата, защото тя ще те разболее по-бързо от всичко друго на света.

— Права сте. Знам, че сте права Ед казва, че май трябва да отида на психиатър.

— Миличка, не е нужно да стигаш чак дотам. Когато искаш да поговориш с някого, просто ела да ме видиш. С радост ще си поприказвам с теб. А и ще ми е приятно да си имам компания.

— Благодаря ви, госпожо Тредгуд, непременно ще го направя. — Ивлин си погледна часовника. — Трябва да тръгвам, че Ед ще се ядоса.

Отвори чантата си и си издуха носа в носната кърпичка, в която по-рано имаше увити фъстъци с шоколадова глазура.

— Знаете ли какво? Вече се чувствам по-добре. Наистина!

— Радвам се и ще се моля за нервите ти, скъпа. Трябва да идеш на църква и да помолиш Бог да облекчи бремето ти и да те напътства през този труден период, както е напътствал мен брой пъти.

— Благодаря… Е, ще се видим следващата седмица — отвърна Ивлин и се отдалечи по коридора.

Госпожа Тредгуд се провикна след нея:

— А междувременно си вземи от онези хранителни добавки, „Стрестабс“ №10!

— Номер 10?

— Да. Номер 10!

8 юни 1935

Самодейният театър с блестящо представление

Самодейният театър на Уисъл Стоп изнесе ежегодното си представление в петък вечерта и единственото, което мога да кажа, е: „Браво на вас, момичета!“. Пиесата, която представиха, се казва „Хамлет“ от английския драматург господин Уилям Шекспир, който не е непознат в Уисъл Стоп, защото беше автор и на миналогодишната пиеса.

Ролята на Хамлет изпълни Ърл Адкок-младши, а любимата му изигра племенницата на д-р Хадли — Мери Бес, която е тук на гости. В случай че сте изпуснали представлението, накрая тя се самоубива. Със съжаление трябва да споделя, че не я чувах много добре, но пък според мен това дете е твърде младо и за пътувания извън града.

Ролите на майката и бащата на Хамлет изпълниха отец Скрогинс и Веста Адкок, която е председател на самодейния театър и, както всички знаем, майката на Ърл-младши.

Музикалният съпровод осигури нашата Еси Ру Лаймуей, която направи бойната сцена със сабите още по-вълнуваща.

Между другото Веста каза, че следващата година ще поставят пиеса, която тя пише в момента, озаглавена „Историята на Уисъл Стоп“, тъй че ако някой има предложения, да й пише.

Дот Уиймс

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

26 януари 1986

Ивлин се отби при свекърва си, колкото да я поздрави любезно, и се запъти към салона, където я чакаше приятелката й.