Хаим Оливер: Рицарят на Бялата дама

Тия думи бяха казани с такава искрена тревога, че Валери не можеше да не повярва. Веднага изтича при данколовци.

— Тото! — завика той още от вратата. — Тото, Гърбатко е в опасност! Искате ли да му помогнем?

— Фатално и великодушно! — отвърна веднага Тото.

След седем секунди и половина пред скулптурите на входа се събраха всички термалийски състезатели: борците по трика, шахматистите в празнични униформи, развълнувани, готови на всичко.

— Другари! — каза Валери. — Гърбатко е закъсал в Галерията на призраците. Който е съгласен да…

— Кросмайсторе, стига анализи! — прекъсна го Тото. — Да вървим!

И тъкмо да тръгнат, един сопранен глас попита:

— Ами кой ще се състезава тук за честта на „Термалия“?

Тия думи ги спряха. Да, наистина, кой ще остане тук?

— Ти, Пепи! — каза Валери.

— Неее! — писна ужасен главният съдия.

— Да — каза Валери. — Да! Защото само ти си борец и шахматист.

— Не, не и не! — закрещя Пепи, сякаш го колеха. — Нееее!

— Пепи! — процеди през зъби Валери. — В този момент само ти можеш да защитиш честта на „Термалия“ и в двете дисциплини. Другари! — викна той. — Който е съгласен Пепи да ни представлява в окръжните състезания, да вдигне ръка! Единодушие! Пепи, оставаш! Върви и се обличай!

И без повече приказки абдулабайци и данколовци тръгнаха.

Звучеше третият звънец.

Строен, широкоплещ, синеок, къдрав и красив като ангелче от италианските картини, Пепи остана сам и не проумяваше как тъй другарите му го оставят да се бори срещу целия окръг, когато там горе загива човекът, когото тъй много обича…

И заплака. Заплака с чисто детски сълзи.

Но тръгна към съблекалнята.

В тежкото бягане с препятствия към върха на хълма пръв стигна Белия облак. Добра се до саркофага на Касиус Клей, обу ботуши, взе няколко свещи, нарами кирка и когато другите дойдоха, той бе вече готов.

— Ванко! — разпореди се той авторитетно. — Тичай до канцеларията и звъни на пожарната команда! Ганко и Данко, потърсете още екипировка! Сега ние ще образуваме една спасителна група и веднага ще влезем в галерията, а щом бъде, готова втората, да ни последва. Хайде!

Валери, Спас, Тото и Тони-48 нахлузиха ботуши, грабнаха кирки и лопати, прибраха последните свещи и фенери и съпроводени от уплашеното мълчание на другите, влязоха в Галерията на призраците.

Пръв вървеше Спас Дългия, последен Валери. Светлинките на фенерите се мятаха по стените, свещите мигаха, ботушите шумно се влачеха по земята.

А отвътре пълзеше онова, прилично на разпаряне на копринен плат ахкане; „Пааах!“, и думкаха тъпите удари на срутванията: „Туп!… Туп!“…

От горещините ли, от влагата ли, но след последното проникване на абдулабайци галерията като че се бе променила. Многобройни земни маси препречваха пътя, задръстваха страничните входове, образувайки странни и страшни фигури. И още при третото разклонение Спас се спря:

— А сега накъде?

— Наляво! — отвърна Тото.

— Пещерата е надясно! — обади се Валери.

— Наляво е! — упорито повтори Тото.

— Ти пък откъде знаеш! Да не си влизал някога тук?

— Влизал съм я!

— Лъжеш!

— Ако лъжа, да пукна! Даже съм донесъл от пещерата цяла пушка!

— Никакви пушки няма там! — изсмя се Валери. — В пещерата има само луканки, сиренета, мед и халви…

— Ааа, тъй, значи! — гръмогласно се провикна Тото. — Вие сте, значи, фаталните крадци, дето ограбвате складовете на „Хранителни стоки“!

— Глупости!

— Глупости ли? Като ви заведа в Педагогическата стая при другарката Комитова, ще видиш ти дали са глупости!

Атмосферата се нажежи. Спорещите заеха бойни позиции…

Страстите поохлади Белия облак.

— Вижте какво! — рече той. — После ще разберем кой говори глупости и дали пещерата е наляво или надясно. А сега нека се разделим на две спасителни групи. Едната да тръгне наляво, другата надясно, така няма да губим време. Ще хвърлим жребий!

И без да чака възражения, приготви пет различни по дължина клечки кибрит…

Съдбата пожела тъй, че в едната група попаднаха Тото и Валери, във втората Спас Дългия, Белия облак й Тони-48. Разделиха се и всеки потъна в своята галерия.

При третото разклонение остана само тишината.

В амфитеатъра на Спортната палата беше шумно. Говорителят съобщаваше:

— Внимание! Тъй като в последния момент отборът на „Термалия“ по неизвестни причини не се яви на регистрация за теглото, той ще бъде представян от един-единствен състезател: Петър Петров, наречен Пепи. Предстои срещата в категория до 52 килограма. Петър Петров-Пепи срещу Илия Бабанков, наречен Бабанката.