Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

— Шест кила и седемстотин осемдесет и осем грама! — поправи го Валери.

— Добре де, не е фатално! — Тото помълча малко и тихо се примоли: — А сега хайде и ти ми покажи някои фатки на шах?

Валери не се остави да бъде молен втори път и извади от джоба магнитното шахче…

И още на петия ход усети срещу себе си съпротива, каквато никога не бе очаквал. Тото разгърна такива комбинации, че Валери трябваше доста да се напъне, докато ги разбие.

— Кой те научи да играеш така? — попита удивен той.

— Сам — отвърна Тото, повдигайки невинно вежди. — От една книжка на Ботвиквеник.

Валери бе потресен. Тото и Ботвиник! Това не му се побираше в главата.

— Искаш ли утре да потренираме пак? — попита борецът.

— Само че тайно! — отвърна шахматистът.

— То се знае!

Разделиха се и всеки се прибра по различни пътеки.

Завариха отборите си готови за слизане към банята за редовното къпане и теглене. Без много обяснения те също грабнаха хавлиите си.

След десет минути бяха пред бялата куполеста сграда, над която обикновено се издигаха стълбчета пара. Този път обаче пара нямаше и това ги озадачи. Изненадата беше още по-голяма, когато прочетоха пред вратата табелка с надпис:

Термалийци бяха така много свикнали с всекидневните порции енергия, които получаваха в горещия басейн, че възприеха това ненадейно затваряне като лична обида.

— Безобразие! Цяла баня да затворят! — изкрещя Белия облак. — Технически причини! Бабини деветини! Така ли се грижи Градският народен съвет за чистотата на народа? Ще се оплачем!

— Хайде, къш! — намръщи се пазачът.

— А да се претеглим не може ли? — попита Пепи.

— Не може! Ще дойдете друг път.

На връщане абдулабайци минаха през площада, където, както винаги, си бърбореше високоговорителят. Отначало не му обърнаха внимание, но няколко думи ги заинтригуваха и те се ослушаха.

„… Странното и внезапно изчезване на водата в градската баня — съобщаваше той — се обяснява от специалистите с рязко разместване на земните пластове около изворите или по нейния подземен път. Такива природни феномени се проявяват обикновено при земетресения. Любопитното в случая е, че не са зарегистрирани наблизо никакви земни трусове. Още по-любопитно е, че успоредно с изчезването на водата тънка струя термална минерална вода е бликнала в отдавна изоставените каптажи на старата турска Дервиш баня. Компетентните органи са пристъпили към изследвания. Нека им пожелаем скорошна сполука, тъй като без минералните бани нашият любим курортен град, прочут с лечебните си води още от римско време, е обречен на упадък…“

Като чуха това, членовете на управата на „Абдул-Аба“ се спогледаха и без да си кажат думица, хукнаха към върха на хълма. След малко вече заседаваха. Ето и

на заседанието на Управителния съвет на „Абдул-Аба“, състояло се веднага след връщането от затворената баня.

Дневен ред: Изчезването на горещата вода. Докладва Валери.

Валери: — Ами сега, какво ще правим?

Белия облак: — Загдето не можем да се къпем, така ли?

Спас Дългия: — Ама че си глупав! Не чу ли радиото? Сега геолозите ще почнат да човъркат земята, за да търсят водата, и могат да дойдат чак дотук!

Елка: — Но ти да не мислиш, че ние сме спрели водата?

Спас Дългия: — Де да знам! Може би, като сме отклонили горещата вода при Каменния чатал, да сме я пратили, без да знаем, към Дервиш баня.

Вълнение сред членовете на съвета.

Валери: — Другари, моля, без паника! Радиото изрично съобщи причината на спирането на водата: разместване на земните пластове.

Спас Дългия: — Да, но само при земетресение. А земетресение нямаше. Някой от вас да е усетил земетресение?

Съветът установява, че никой не е усетил земетресение.

Валери: — Ако е вярно, че ние сме спрели водата, историята и курортистите няма да ни простят до края на живота, защото хората няма да има къде да си лекуват ревматизма и безсилието, и тогава градът ще западне и ще заприлича на Улпия Термалия. Има ли предложения?

Спас Дългия: — Предлагам, след като приберем съкровището на цар Михаил, да върнем водата в старото й корито. Тогава ще разберем ние ли сме я спрели или не. Ако да, значи, ще спасим града от гибел и ще можем отново да се къпем и теглим в банята. Съгласни ли сте?

Единодушно съгласие.

Валери: — Бъдете готови веднага след лягане! Облако, да не забравиш стълба и въже!

Белия облак: — Няма, няма!