Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

И като рече това, извади от чекмеджето албума с марките, разтвори го, внимателно отлепи от пластмасовите ъгълчета цялата серия от Гвинея-Бисау и още една италианска серия с изображението на Леонардо да Винчи, и бързо го затвори — не искаше да гледа опразнените страници, които приличаха на опустошени житни ниви…

Напъха марките в един плик и без да се обади никому, се спусна към града.

Магазинчето с фирма „Филателия“ още беше затворено, та Пепи трябваше дълго да чака, докато дойде продавачът — едно побеляло старче с очила, които едва се крепяха на края на носа му. Той дълго разглежда марките под лупа, клатейки глава и мърморейки:

— Твои ли са?

— Мои са.

— Защо ги продаваш?

— Трябват ми пари…

— За какво?

— Ще… ще си купя сгъваем велосипед…

— Тъй, тъй… Само че утре да не пропищиш за тях. Защото ще ги продам веднага. Имам си клиенти.

— Няма, няма… — изрече Пепи глухо, гледайки как марките му изчезват завинаги в папката на старчето.

След малко с шепа пари в джоба той обикаляше щандовете на гастронома и пълнеше мрежата с луканки, шоколади, бадеми и тахан-халва…

И му беше криво, криво! До плач.

И му беше радостно, радостно! До смях.

А сетне с претъпкана мрежа и празни джобове се отправи към интерната.

И, то се знае, закъсня за първия час.

Втори забеляза състоянието на абдулабайци инженер Пройко в клас.

— Какво сте ми оклюмали така? — завика той бодряшки. — Я се събудете! Имам големи изненади за вас!

Четиримата едва държаха клепачите си отворени. Но още при първите думи на учителя дойдоха на себе си.

— Да-си-призная — картечно изстреля той, — доскоро-си-мислех, че-с-едно-две-изключения-в-този-клас-воички-са-математически-кретенчета. Правя-си-самокритика! — Той пое дъх и тържествено продължи: — Ученици, драго ми е да ви съобщя, че за първи път от началото на годината шести бе няма нито една двойка по математика!

Дивашки рев приветствува това заявление. Той вдигна ръка:

— Нещо повече! Всички, повтарям: всички данколовци имат четворки и петици. Знаете какво значи това.

Нов рев.

Не ревяха само двама: Валери, който иронично се усмихваше, и до него Тото, който напрегнато слушаше и не смееше да погледне встрани.

— А най-голямата изненада — викна инженер Пройко — е тази! — Отдели една тетрадка и я размаха над главата си. — Шестица за нашия шампион Тото Тотото!

Този път никакъв рев. В пълно мълчание всички се обърнаха към Тото. И във всички очи се четеше недоумение.

Инженер Пройко бавно се приближи до него, премести угасналата си лула в лявата ръка и с десницата го потупа по рамото:

— Браво, моето момче! Така те искам. Ще съобщя на директора, че си преизпълнил условието и че можеш да участвуваш в каквито си искаш състезания! А аз искам да вярвам, че тази шестица няма да е последната и че ще ни зарадваш с успехи и по другите предмети. — И като се обърна към всички останали, провъзгласи: — Деца, взимайте пример от Тото!

А Тото само преглътна и не отвърна нищо.

През третото междучасие на двора се появи доктор Майспо в червения си елегантен анцуг.

Изглеждаше великолепно, лицето му бе позлатено от загара, тялото изправено като топола, очите му блестяха с младежка енергия, само сплеснатият нос не бе се променил и все му придаваше вид на Коко от цирка.

— Здравейте, майстори на спорта! — провикна се той.

Термалийци незабавно го нападнаха с милион въпроси: за лагер-школата, където бе прекарал толкова време, за състезанията, в които бе участвувал в ГДР и където се бе класирал на прилично място, за филмите, които бе гледал в Берлин, за детските интернати, които бе посетил, и прочее, и прочее…

— Я оставете моята! — рече той. — По-добре разкажете как я карате тук! Чудесии! Чак до ГДР стигнаха вести за вас. Шерифи сте станали, експедиции ще правите до Улпия Термалия…

— Да, за съкровището — поясни Пепи.

— Одеве даже инженер Пройко ми се похвали, че данколовци имат по математика четворчици, а Тото даже шестак! Поздравления!

Тото скромно наведе очи.

— … Сега остава и Валери и неговите гросмайстори да откопчат четворчица и от мен, и всичко е наред! Остават им броени дни!

— Ние сме готови — заяви Валери предизвикателно.

— Не бързаш ли?

— Другарю Майстор! — извика ентусиазирано Белия облак. — Хайде да проведем и ние изпита днес! За да не ни тежи после!

— Лично аз нямам нищо против. Тъкмо съм петимен да пиша двойки! Какво ще кажете, шахматисти?

— Готови сме! — отвърнаха в един глас шахматистите. — Готови сме!