Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

Този изпит по никое време възбуди духовете на цяла „Термалия“. Всички бяха чули за успеха на данколовци в математиката. Всички искаха да знаят какво са постигнали абдулабайците във физкултурата. На двора около площадката наизлязоха не само учениците, но и сума учители и между тях Старика, Гърбатко и даже Многострадалната Геновева, която за всеки случай си приготви шишенцето с валериан.

Повечето зрители, които нямаха и понятие за тайните тренировки на абдулабайци, се приготвиха да се посмеят. Тото мълчеше, все още под потресаващото впечатление на шестицата. Пепи видимо се вълнуваше: той бе хвърлил толкова много вдъхновен труд, за да направи от кекавите шахматисти здрави хора!

Доктор Майспо свирна с пищялката. Можеха да почнат.

Първата дисциплина бе 60 метра гладко бягане. Както и се очакваше, тук особени трудности нямаше. Всички кандидати го взеха за около 14 секунди. Изненадата дойде от Белия облак, който пробяга разстоянието за 12 секунди и 5 десети. Доктор Майспо не вярваше на часовника си.

По-трудно минаха скоковете. На дължина безусловно се наложи Спас Дългия, който само като се поразкрачи, прехвърли границата от трите метра. На височина обаче трябваше да направи цели пет опита, докато постигне скромните 110 сантиметра. Пречеха му дългите крака. Пък и гладен беше!

При вдигането на тежести Белия облак едва не катастрофира. Когато изхвърли щангата, изведнъж усети как му треперят коленете… Още секунда и ще клекне!… Но поощряван от публиката, той стисна зъби, затвори очи и задържа щангата още три секунди… Доктор Майспо му писа четворка. Повече и не му трябваше.

Изненадата при тежестите поднесе Валери. При първия опит той вдигна 60, при втория цели 67 килограма. Това бе почти рекорд. Данколовци гледаха този изящен атлет и не вярваха на очите си. Това ли е женственото момченце с ръце като клечици, които Тото на времето едва не пречупи с два пръста?

Тъй или иначе сред общите овации доктор Майспо обяви бележките: никой нямаше по-малко от четворчица. Всички бяха доволни, а Старика поздрави данколовци и абдулабайци за големите им успехи в областта на математиката и спорта и им заяви, че не вижда повече пречки за провеждането на турнира.

Думите му бяха посрещнати с ура, което разтърси планината, а Пепи се преметна презглава. Неговата мечта се осъществяваше.

Веднага след изпита в тоалетната до Валери изникна Тото.

— Слушай, кросмайсторе — промърмори той стеснително, — искаш ли да ти покажа някои безпощадни фатки по борба?

Предложението, макар и изненадващо, бе примамливо, но Валери веднага отсече:

— Не!

— Виж какво… — изсумтя Тото — аз… не заради шестицата… Аз… заради тебе…

— Не искам!

— Но като се бориш на турнира, фатално ще станеш туш! — отчаяно извика Тото.

— Не се безпокой за мене! — отвърна пренебрежително Валери, мислейки си за тайните тренировки с Пепи.

— Добре тогава, щом е тъй, аз ще кажа на всички, че си ми подсказал по математика, и нека инженер Пройко ми пише безпощадно цафе!

Тази декларация бе тъй неочаквана, че Валери втренчи учуден поглед в Тото. И видя на лицето му един израз на накърнено достойнство, който не бе забелязал никога по-рано. Дожаля му.

— Добре… — отстъпи той. — Но само веднъж! И да знаеш, това не отменя моето отмъщение към тебе.

— То се знае — каза Тото. — Искаш ли да почнем още днес?

Следобед, както обикновено, шерифите слязоха в града за редовната си патрулна обиколка, абдулабайци тренираха под ръководството на Пепи. Но — това се случваше за първи път — сред шерифите го нямаше Тото, сред абдулабайците го нямаше Валери. И двамата бяха предупредили, че са болни.

А всъщност те се бяха уединили в най-затънтения край на боровата гора, където Тото изпълняваше обещанието си да предаде на своя заклет враг „безпощадни фатки“.

За Валери тия хватки не бяха новост. Пепи многократно му ги бе показвал, но приложени от шампиона, те изглеждаха къде-къде по-резултатни! Валери бързо усвои тънкостите им и на четиридесетата минута направи едно такова ефектно „носене на кръст“, че Тото едва се отърва от туш.

Изправиха се, потни и задъхани. Тото критично огледа противника си от главата до петите.

— Кой те научи да се бориш така безпогрешно? — попита той.

— Сам — отвърна невинно Валери. — По книжка.

— Хм… На колко кила си вече?

— Петдесет и две и двеста трийсет и осем грама.

— А аз на петдесет и девет и двайсет и шест грама. Значи, като качиш още шест кила, и ще се срещнем.