Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

„Готова работа, мислеха си данколовци. Пепи си е наш.“

„Готова работа, мислеха си абдулабайци. Пепи си е наш.“

— Има ли възражения? — попита Гърбатко. — Няма! Значи, Пепи става главен съдия на турнира. Пепи, ела се подпиши!

Пепи лениво се изправи и с израз на дълбоко безразличие драсна подписа си. А му се искаше да се преметне презглава.

— Сега ръководителите на отборите!

Валери дълго въртя химикалката между пръстите си, на края попита:

Нали този договор не отменя отмъщенията?

— Не, разбира се — отвърна Гърбатко. — Това си е договор за спортно състезание. Отмъщенията са си отмъщения, те са си ваша, лична работа.

Валери подписа.

Стана и Тото. Той бе все тъй замислен, в главата му още се въртеше новата сложна задача, която му бе поднесъл животът с пробутването на онзи лист. Взе писалката, погледна към Валери, въздъхна и изписа инициалите си ТО-ТО, като завъртя под тях разкошна министерска опашка.

— Отлично! — каза Гърбатко, сгъна листа и го връчи на Пепи. — Ти си главен съдия, ти ще съхраняваш договора. Термалийци, желая ви успех!… А сега да преминем към новия урок. Днес ще се занимаем с Магелан, човека, който първи предприе обиколка на света…

Валери едва изчака края на часа и свика Елка, Белия облак и Спас Дългия на светкавично заседание. Ето и съставеният

на заседанието на управителния съвет на шахматния клуб „Абдул-Аба“, състояло се в четвъртък пред входа на Галерията на призраците.

Докладва Валери:

Валери: — Чухте ли?

Другите членове: — Чухме.

Спас Дългия: — И какво ще правим сега? Нима ще се оставим да ни изпреварят?

Елка: — Какво можем да направим? Те имат разрешение от директора на музея.

Спас Дългия (ръмжи свирепо): — Да имат да вземат! Плана на подземието го открих аз! Сума време рових в градската библиотека, докато намеря книгата на монаха Андроникий, Аз имам приоритет!

Валери: — Правилно! Така е и в шахмата. Който пръв измисли нов дебют, той има право да си го кръсти на свое име. Искаш ли да наречем пещерата на съкровището „Спаската пещера“? Става почти като „пещерата на Спаски“.

Спас Дългия (скромно): — Както искате…

Всички гласуват „за“.

Валери: — А сега да решим какво да предприемем, за да изпреварим експедицията на Гърбатко. Представяте ли си, ако данколовци намерят мансубите на Абдул-Аба? С тяхна помощ като нищо ще ни матират на турнира!

Белия облак: — Предлагам да влезем в неделя вечер.

Валери: — Има ли възражения? Няма. Значи, решаваме: в неделя след лягане… Какво е положението с екипировката?

Елка: — Имаме 4 електрически фенерчета, двайсет свещи, въжета, две кирки, две лопати, 4 чифта ботуши, кило сухари, двайсет шоколада от по двайсет стотинки, аспирин, йод, памук…

Спас Дългия: — Трябва и чували.

Белия облак: — За какво са ти?

Спас Дългия: — За съкровището.

Белия облак: — Вярно бе, забравих! Мислиш ли, че ще го открием още първата вечер?

Спас Дългия: — Стига да следваме точно инструкциите на Андроникий.

Елка: — Ще дойде ли с нас Пепи?

Валери: — Никакъв Пепи! Ще вземе да се раздрънка и край!

Заседанието е вдигнато, защото бие звънецът.

Край на протокола.

Следобедът премина нормално. Пепи проведе своята всекидневна тренировка с абдулабайците и ги съсипа с безкрайни упражнения.

— Стига бе, Пепи! — проплака Белия облак.

— Никакво стига! — отсече треньорът. — Сега вече аз нося отговорност за вашата подготовка. Трябва да победите! Иначе ви убивам!

— Голяма работа! Нали ти си главен съдия!

В отговор Пепи строи абдулабайци в две редици и им кресна:

— Слушайте какво, гросмайстори! Тия да ги няма! Ще разчитате само на себе си! Я се погледнете на какво сте заприличали! Скелети! Нали помните какво пише в договора за категориите? Значи, трябва да лапате по тройни порции и да се подсилвате с шоколад, бадеми, луканка и тахан-халва!

— Само че ще ги купуваш ти! — обади се язвително Белия облак.

Пепи се изсмя презрително, грабна една шапка и мина пред строя.

— Хайде, бъркайте се!

Но събраните пари едва-едва покриха дъното на шапката. Пепи ги преброи: бяха 28 лева и 45 стотинки.

— Само толкова ли? — провикна се той. — Не ви ли е срам?

Срам ги беше, но какво да се прави, когато изпратените от татко и мама пари се свършват още в началото на месеца!

— Това е само за три-четири дни — подзе Пепи. — А после… после ще видим. Продуктите ще купувам аз и ще ви ги раздавам срещу подпис. И да не забравяте да се теглите всеки ден преди къпане в горещия басейн!