Виктория Фокс: Островът на изкушението

— Само ти ми говориш така.

— Какво те е грижа за нападките на семейството ти? — Рико знаеше, че семейство Гарсия не гледат с добро око на него. Заедно с противните им приятелчета се отнасяха с него като с боклук, понеже беше бедняк и родителите му бяха първо поколение „американци“. Като че ли те самите не бяха прекосили границата! Но само защото обитаваха града от повече време, си мислеха, че имат правото да плюят в лицето му, да осъждат постъпките му и да го смятат за човек от по-долна класа. — Ела да живееш у нас — предложи той. — Забрави ги.

— Сам знаеш, че не е толкова лесно.

Рико хвърли фаса през прозореца, седна до нея и я прегърна.

— Изобщо не подозираш колко си различна.

Може би Лори имаше право — трябваше просто да вдигнат гълъбите и да се покрият в някое закътано местенце. Но майка му се нуждаеше от него. Не искаше да я изостави, както беше направил баща му.

Лори помириса кожата му: сол, топлина и тежък труд. Любов ли изпитваше? Навярно. Не искаше да го загуби. Само той й беше останал. Ръцете му пълзяха по тялото й и тя се чудеше как да го отблъсне. Какво я прихващаше? Никоя от приятелките й не срещаше затруднения със секса.

— Подлудяваш ме — прошепна момчето. Плъзна длани към предницата на роклята й и докосна женствените й форми. Беше толкова привлекателна! Рико знаеше, че щеше да й е за пръв път и искаше всичко да бъде съвършено. Отказът й го побъркваше. Той далеч не беше неук, но напоследък беше забравил що е то секс.

Отпуснала тяло и отметнала глава, Лори му позволи да я целува. Рико зарови лице в шията й. На моменти изпитваше мимолетен, безспорно мощен прилив на страст, който тутакси угасваше като кибритена клечка, потопена във вода. Някои момичета споделяха, че така се възбуждат от приятелите си, че са готови да направят всичко и навсякъде, докато тя изпитваше чувство на клаустрофобия от проявата на силни страсти.

— Рико, спри…

Той опипваше гърдите й, опитваше да откопчае сутиена й и през цялото време ту целуваше, ту хапеше нежно кожата й.

— Недей, Рико, моля те…

— Отпусни се — каза той и впи устни. — Обещавам, че няма да ти причиня болка.

Тя усети ръката му по вътрешната част на бедрото си и пръстите му закачиха ластика на бельото й.

— Нали ти казах, че не съм готова — отблъсна го тя и седна, придърпвайки крайчеца на роклята си.

Рико преглътна, прегърна я внимателно и каза:

— Извинявай. Не трябваше да… — Следобедното слънце проникна в стаята и окъпа златистия загар на гърдите му в ярка светлина, подчертавайки черното мастило на татуировката. — Знаеш, че ще чакам колкото е нужно. Никога не бих те насилил. Кълна се.

Лори се почувства виновна. Защо се пазеше толкова? Все някога трябваше да загуби девствеността си — защо да не е с човек, който я обожаваше?

— Имаш ли ми доверие? — попита я Рико.

— Разбира се.

Той кимна.

— Обичам те.

Тя впи поглед в очите му.

— И аз те обичам — отвърна Лори, макар да не проумяваше значението на думите си.

Аврора

Аврора форсира двигателя на черешово червеното си ферари „Спайдър“. Колата мъркаше под краката й, докато чакаше зелен светофар. Небето се беше обагрило в кайсиево, из въздуха се носеха сладки аромати, а слънцето се разтапяше като нажежена сфера на хоризонта.

Беше се запътила с приятелките си към „Мазето“, любимия им клуб в Холивуд. Петъчната вечер беше за хайлайфа: деца на прочути звезди, богати наследници, тийнейджъри актьори и манекени, ревностни застъпници на морала с тайна кокаинова пристрастеност, парадиращи с девственост старлетки, обещаващи свирки на мениджърите си, наперени млади актьорчета, навити и на момичета, и на момчета — всички хукваха на купона.

Във ферарито вече се въртеше първото шише водка за вечерта. Стъкмяваха се цигари с марихуана. Смъркаше се бял прашец. Всичките вече се бяха наредили, а нощта едва започваше. Докато чакаха на червен светофар, привлекателен латино на колело хвана окото на Аврора. Имаше смайваща прилика с Рафаел Надал, по който си падаше неимоверно. За кръста му се беше щипнало симпатично момиче с циганско излъчване, буйна гарванова коса и дълги, мургави крака. Аврора си се представи в леглото и с двамата. Явно беше нимфоманка — минавало й беше наум и преди.

Светна зелено и красавецът отпрати. На негово място се появи открит джип, претъпкан със сърфисти на връщане от плажа. Всичките бяха мокри и голи до кръста, а пиърсингите им блестяха на залязващото слънце. Започнаха да махат и да подсвиркват на момичетата, а един дори направи неприличен жест на Аврора: