Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Закопчали ли сте коланите? — обърна се тя към момичетата в колата.

Фара Майкълс, най-добрата й приятелка и дъщеря на собственика на преуспяващо холивудско продуцентско студио, смръкна кокаин и се закашля. Очите й бяха замъглени.

— Баща ти ще лудне, ако му потрошиш колата.

Аврора отново форсира двигателя. Шофьорът на джипа й намигна. Едно от момчетата се изправи, свали шортите си и им показа голия си задник. Момичетата изпискаха. На задната седалка Джена Рейнолдс вдигна блузата си и разклати в отговор пищна гръд.

— Чекиджии! — извика Аврора, стъпи на газта и ферарито изръмжа яростно, достигайки сто километра в час за няколко секунди. Другата кола просто нямаше шанс. Джипът се смали до точица и изчезна.

Джена се беше залепила за седалката с все още вдигната блуза.

— Олеле! Пълна лудница! — възкликна тя.

Фара се смееше неистово.

Аврора пийна още една глътка. Без да намалява скоростта, сви по булевард „Сънсет“. Гумите на колата изсвистяха.

— Ало, мадам? — измърмори Фара, събирайки кокаиновите джаджи от седалката и пода. — Някои се опитват да запалят.

След броени секунди паркираха пред „Мазето“. Аврора изглеждаше страхотно в прилепналата си бяла минирокличка, убийствени токчета и крещящи дрънкулки по ръцете. Платиненорусата й къса коса изглеждаше удивително на фона на бронзовия загар. Сините й очи бяха подчертани с очна линия. Останалите момичета, макар и всяка със своя чар, бледнееха пред нея.

Папараците бяха обкръжили заведението. Щом спряха, ордите им атакуваха:

— Аврора! Погледни насам, Аврора! Аврора, насам!

Тя подхвърли ключовете на момчето от паркинга и поведе тумбата към входа.

Купонът беше във вихъра си. Насочи се към ВИП зоната и поръча шотове за всички момичета. Червенокосата сладурана Фара огледа клуба за нашумялата момчешка музикална банда, която очакваха да се появи. Пред обществото момчетата се представяха като добродетелни и невинни, но за едното например се носеше слух, че си падал по изкуствени пениси.

Аврора беше свикнала да я оглеждат. Целият град я познаваше. Британски диджей беше направил ремикс на една от песните на Шерилин Роуз и в момента парчето оглавяваше музикалните класации. Несъмнено тази вечер щяха да го пуснат в нейна чест.

Миналата седмица бяха отпразнували годишнината от сватбата на родителите й. Поради незнайна причина всяка година отбелязваха събитието, купувайки й подарък, сякаш нейното присъствие ги крепеше заедно. Сбъркана работа. Но как да откажеш ферари за двеста хиляди долара? Фара беше права: Том щеше да изпадне в умопомрачение, разбереше ли, че щерка му прескача от купон на купон с новата си кола, но пък не беше нужно да научава. Аврора беше малкото му момиченце и той посрещаше радушно всяка нейна постъпка. Подозираше ли дори къде се намира тази вечер? Не можеше да прецени дали двамата с Шерилин наистина нямаха представа що за живот води, или просто им изнасяше да се правят на разсеяни. Явно си имаха достатъчно грижи, за да се терзаят и за разюзданата си щерка, която имаше навика да си ляга с всичко живо.

В крайна сметка Аврора се озова в скута на олимпийското величие Джакс Джаксън, чийто член прославяха до митични висоти. От настоящото си място не оставаше с такова впечатление. Около врата му висяха масивни ланци, а на ръката му лъщеше часовник от чисто злато, който вероятно струваше повече и от колата й. От другата страна на бара Фара се натискаше с музикалното превъплъщение на младия Исус. Джена, която беше участвала в няколко детски приключенски филма на седемгодишна възраст, но така и не се беше разделила с ненужните килца, танцуваше сред кръг от обожатели. Аврора започваше да се отегчава.

— Що не пропуснем заигравките и направо да те водя вкъщи? — предложи Джакс. Размърда се на дивана и притисна нарастващата си ерекция в задните й части. — Да си спретнем едно частно парти, а?

Аврора не го беше правила с чернокож. Сигурно беше различно… Чувстваше се доста пийнала, но събра сили и скочи от скута му.

— Тръгвам си.

— Ами сега! — подсмихна се Джакс и моментално прехвърли вниманието си към най-близката блондинка. — Е, твоя си работа.

Аврора успя да си пробие път през тълпата, отлепи Фара от „момчето мечта“ и кресна в ухото й, че си тръгва.

— Толкова скоро? А аз как ще стигна до вкъщи?

Дори не си направи труда да й отговори. Това си беше неин проблем. Или си тръгваше с нея, или се оправяше както може.

— Аз оставам — заяви Фара. Исус я хвана за брадичката и шмугна език като плужек в устата й.