Виктория Фокс: Островът на изкушението

Всъщност картината беше ужасна — или пък умишлено абстрактна…

— Това какво е? — зачуди се тя на торпедото в средата на произведението.

— Едната ти цица — обясни той, запали нова цигара и отиде до барчето, за да налее по питие в чашите.

— Уж ми обеща, че ще е благоприлична — подметна Аврора без следа на възмущение в гласа. Какво ти благоприличие! Та тя позираше гола пред бащата на приятеля си, който очевидно се изживяваше като шантав художник.

— Напълно непокварено изображение — отвърна Минк, гаврътна чашата и си наля още едно питие. — Ти самата не можа да познаеш какво е, нали?

Аврора се обърна към него, все така невъзмутимо. Сложи ръка на хълбок, усещайки как погледът му шари по младото й тяло. Кожата й беше гладка, съвършена и уханна.

— А сега е мой ред — рече тя и погледна палаво към изпъкналия под кожените му панталони чатал. — Дай да ти покажа творческите си заложби.

Минк само изсумтя. Повдигна с пръст една от щорите на прозореца, пропускайки тънка ивица следобедна светлина. Лицето му беше прорязано от дълбоки бръчки — последица от злоупотреба с алкохол, наркотици и кой знае още какво, — но Аврора ги намираше за много секси. Той пусна щората и апартаментът възвърна обичайната си пещерна атмосфера. Момичето седна на един от високите столчета на барчето и кръстоса дългите си крака, скривайки изкусителното светло триъгълниче. Минк я гледаше.

— Искаш ли да се надрусаме? — попита мъжът, докато Аврора надигаше чашата.

— Какво предлага заведението?

Минк знаеше, че най-вече трябва да й предложи халат. Въпреки това не го направи и попита дрезгаво:

— Та на колко казваш, че си?

— Достатъчно голяма да отварям краката си, пред когото искам.

— Много знаеш, малката.

— Догодина навършвам деветнайсет. — Аврора предполагаше, че цифрата ще му се стори допустима. Сигурно в разцвета си беше палувал и с по-невинни.

Той присви очи.

— Или осемнайсет?

— Все тая. — Тя пресуши чашата си и я бутна към него за следващото питие. Докато крачеше към дивана с пълна чаша, чувстваше погледа му, залепен за задника й.

Всъщност Аврора беше на петнайсет, но отдавна беше надрасла възрастта си. Познаваше куп момичета, които твърдяха същото, но в нейния случай беше факт. Не за пръв път щеше да преспи с мъж, по-стар от баща й. Минк очевидно я желаеше. Личеше си от километри.

Настани се удобно на дивана и сви колене под брадичката си. Мъжът продължаваше да се любува на гледката. На врата й висеше сребърен медальон. Аврора отвори капачето и извади отвътре флаконче с бял прашец. Изсипа малка купчинка на върха на единия си пръст и вещо смръкна от кокаина.

— Хей, почерпи другарчето. — Минк се довлече до дивана с чаша в ръка. Пръстите му бяха окичени с грамадни пръстени с черепи, пантери и какви ли не други твари, а ноктите му изглеждаха крайно занемарени. По кокалчетата му имаше засъхнала боя.

Аврора го почерпи и двамата се отпуснаха доволно на облегалката. Ръката му се озова върху бедрото й, плъзгайки се все по-нагоре.

— Не чукам хлапета на твоя възраст — заяви той тържествено.

— Аз пък не чукам дъртаци — затапи го тя.

Огледа я с ъгълчето на окото си — издигането и спускането на гърдите й в ритъм с дишането й, близостта на щръкналите й зърна го влудяваше, изкушаваше търпението му и провокираше нарастващата издутина в панталона му. Кога за последно му се беше случвало подобно чудо? Това девойче беше наистина апетитно.

— В такъв случай имаме равен старт — заключи той с пресипнал от сласт глас.

Аврора се усмихна. Светлината в стаята имаше виолетов оттенък, а във въздуха танцуваха ситни прашинки.

— Родителите ми не биха одобрили — подразни го тя, надничайки невинно през ветрило от светли мигли. Ролята й на непорочното момиченце на тате подтикна в него угризения към нечестивите му помисли.

Аврора Наш беше дъщеря на Том Наш и Шерилин Роуз, преуспели кънтри рок легенди, и откъдето и да ги погледнеш — порядъчна американска двойка. Първоначално се бяха отдали на самостоятелни кариери: Шерилин се изживяваше като любимката на кънтри и уестърн сцената, а Том беше надраснал славата на Били Рей Сайръс. Въпреки това публиката постоянно ги сравняваше. Когато продажбите на албуми спаднаха през деветдесетте, двамата се обединиха, за да се превърнат в дует сензация, покоряващ слушателите с парчета във възхвала на добрата стара Америка, земята на безкрайните възможности, изобщо всякакви брътвежи, които Аврора тайничко смяташе за абсолютен бълвоч. Но бълвочът се продаваше — и то как. От него бяха натрупали милиони.