Виктория Фокс: Островът на изкушението

Роза влезе през задния вход към двора, където ходеше да пуши. Тя беше най-голямата от трите сестри — и на възраст, и на килограми. Носеше лъскавата си тъмна коса късо подстригана, разнообразявайки прическата със ситно накъдрени предни кичури.

— Лориана разправя, че си била свършила работата за днес — изчурулика Анита. — Явно има по-важни задачи!

— Така ли било? — Роза изгледа Лори пренебрежително. — Какви например?

Лори се отказа да спори и се надигна. Нямаше смисъл да им противоречи. Единствено Тони заставаше на нейна страна, но напоследък и той беше вдигнал ръце. Безкрайната поредица от заеми, непогасени вноски и заплахи от страна на банката го бяха сломили. Беше се превърнал в безгласна буква, давайки свобода на Анхелика да се разпорежда диктаторски с бизнеса и семейството, и най-вече с Лори. Нямаше друг избор, освен да се грижи сама за себе си. И тя го правеше.

Вратата на салона се отвори и единствената клиентка на Роза за целия следобед — нацупено чернокожо момиче с изтощена къдрава коса — прекрачи лениво прага. Тръсна се в най-близкия розов стол, посочи с поглед Лори и заяви:

— Искам като нейната коса.

Не се случваше за пръв път клиентка да поиска като къдриците на Лори, което беше непосилна задача. Роза изгледа с омраза заварената си сестра.

А Анита се усмихна доволно, като видя Лори да хваща парцала.

— Късметлийка си, че имаш работа, да знаеш — подхвана тя, оглеждайки орловите си нокти.

— Моето семейство отвори салона — възнегодува Лори, — така че работата ми няма общо с късмета.

Това беше самата истина. Родителите на Лори бяха горди, богобоязливи и трудолюбиви хора, бедни като църковни мишки, но все пак щастливи. Пристигнали в Америка с два цента в джоба, те бяха взели заем и отворили собствен бизнес. Купили разнебитен магазин в една от най-западналите части на Ел Ей и с усърдие го превърнали в своя гордост.

Ала майка й почина. По най-неочакван, внезапен и потресаващ начин. Заслепен от връхлетялата го скръб, Тони беше потърсил утеха в прегръдките на първата жена, която си беше направила труда да го изслуша. И така Анхелика се уреди с мъж и действащ бизнес. Още след първите няколко седмици салон за красота „Пелобело“ беше прекръстен на „Трес Ерманас“ и определено тръгна към провал. Лори даваше всичко от себе си да задържи бизнеса, като се трудеше неуморно и безвъзмездно. Но каузата беше загубена. Отчаяние и безнадеждност обзеха цялото семейство. Поражението надвисна над дома им.

Лори отказваше да приеме такова бъдеще. В сърцето й искреше малка светлинка. Понякога си мислеше, че е духът на майка й, вечно с нея, друг път — неугасващото въгленче, чийто пламък я държеше жива. Очакваше промяната. И щеше да я разпознае и приветства, когато настъпи.

— За днес приключих — обяви тя и облегна мопа в ъгъла.

— Не си го и помисляй! — озъби й се Анита.

— Не си го мисля. — Лори грабна чантата си, събу неудобните обувки с пластмасови токчета — въведен от Анхелика задължителен дрескод — и намъкна любимите си, макар и поизносени кецове „Конвърс“. — Просто си тръгвам.

— Къде отиваш?! — Роза тикна фризьорската си ножица в лицето на Лори. — Имаш още час работа и ще го изработиш до последната секунда!

— Или какво? — подметна Лори, събирайки купчина оръфани книги от рафта под тезгяха.

— Силно се надявам да не си тръгнала към Рико! Защото няма да ти се размине току-тъй!

Момичето отвори вратата под звука на така познатото металическо изскърцване. Притисна книгите към гърдите си заедно със стаените в тях приказни светове, където се рееха мечтите й. Колко сладък беше вкусът им, досущ мед.

„Ще се измъкна от тук — обеща си Лори Гарсия. — Един ден. Един слънчев ден ще вкуся свободата.“

Аврора

— Какво ще кажеш да се изчукаме?

Минк Рей, надхвърлил шейсетте рок музикант, току-що завърнал се от турне със „Злите братя“, остави четката, вторачи опиянен поглед в платното пред себе си и заяви недоволно:

— На нищо не прилича.

Аврора Наш смачка недопушената цигара с марихуана и се надигна. Беше чисто гола.

— Засягаш ме с такива приказки.

— Съмнявам се.

— Я да видя картината. — Тя се отлепи от дивана, един от няколкото продънени мебели в холивудския апартамент на Минк. Беше върлинесто момиче, около метър и осемдесет, с къса платиненоруса коса и сивкаво сини като лед очи. Гърдите й бяха малки и щръкнали, с тъмни, твърди зърна. Аврора прегърна Минк, който беше облечен в традиционното грубо кожено яке. — Не е чак толкова зле…