Виктория Фокс: Островът на изкушението

— Извинете, аз…

Рубен затръшна вратата.

Съобщението беше просто нечия представа за шега. Но как беше успял този някой да се добере до личната му поща? Само тесен кръг от хора бяха допуснати толкова близо: Жан-Батист и шепа избрани клиенти.

Колкото и да се мъчеше да усмири надигналите се опасения, сърцето щеше да се пръсне. Туп, туп, туп.

Мамка му. Ничия власт не се простираше по-надалеч от неговата. Тържеството щеше да мине благополучно, а после щеше да се заеме с издирването на майтапчията, дръзнал да се меси в бизнеса му. Бизнес — точно това си беше. А той самият беше бизнесмен. Всичко сторено до тук… Всичко беше за пари. В резултат на това сега се къпеха в пари. Нямаше намерение да подхваща морален монолог, за който така или иначе не вярваше да намери материал. Съвестта беше за женчовците — не и за него.

Този път потърси Маргарет по интеркома. Не желаеше да понесе отново недобре прикрития й възторг от поредната изникнала драма.

— Намери ми момиче — нареди той. — И по-живо.

Едно-единствено нещо можеше да му помогне точно в този момент: добра свирка.

Лори

Лориана Гарсия Торес четеше роман. Не беше никак лош. Главният герой беше меланхоличен, недоразбран поклонник на женската красота, с пламтящо за мъст сърце.

Няколко палави тъмни къдрици паднаха върху лицето й и тя ги прибра на тила си. Салон за красота „Трес Ерманас“ 1 1 Три сестри (исп.) — Бел.прев. неугледен търговски обект с олющени, надраскани с графити стени в Ийст сайд, Лос Анджелис, както обикновено, пустееше.

Анита се приближи до тезгяха.

— Някой трябва да изхвърли боклука — подсмихна се презрително тя и чертите на лицето й придобиха обичайната си комбинация от злоба и отегчение. — Хайде!

Лори вдигна очи от книгата. Беше на седемнайсет, кожата й беше с цвета на пустинята по залез, очите — големи, бляскави и черни, с плътни мигли. Излъчваше безспорен сексапил, макар че беше девствена, или може би точно заради това. Тази сладка възраст беше още един плюс към вродената й красота. Стигнала до прага на женствеността, тя все още не се беше разделила с детската си невинност. Доведените й сестри, едва с няколко години по-големи, но напълно лишени от чара и благодушието на Лори, я ненавиждаха поради точно тази причина.

— Тук съм от шест — възрази Лори. — Това е първата ми почивка.

— Това е първата ми почивка — иронизира я Анита, джвакайки дъвка с отворена уста. Гледката беше отвратителна заради изобилно наклепаните й с бляскаво червило устни. Ноктите й бяха извити и дълги няколко сантиметра, а от ушите й висяха тежки кръгли обици. — Какво толкова си се зачела в тая помия! — Издърпа книгата от ръцете й и я запрелиства с отвращение. — Тука се бачка, драга, тъй че престани да мрънкаш.

— Не мрънкам. Не съм почивала цял ден… — Момичето млъкна, смутено от смразяващия поглед на Анита, която засили песента на Джей Зи по радиото и добави:

— Никакви почивки! Или ще кажа на мама и Тони за Рико. Май не ти се ще, а? — Рико беше гаджето на Лори. Семейство Гарсия за нищо на света не биваше да научава за него, иначе щяха да откачат.

Лори мразеше всичко в „Трес Ерманас“: пукнатите огледала, противната, омекнала от жегата и белеща се като изгоряла плът тапицерия от изкуствена розова кожа, захабените порцеланови купи, където плакнеше косите на клиентките, натрапчивата смрад на амоняк. Мразеше всяка секунда, прекарана тук.

Животът не беше лесен, откакто майка й беше починала преди десет години. Не след дълго Тони, баща й, се беше оженил повторно, придобивайки ново семейство: доведените сестри Анита и Роза, които й завиждаха за красотата и тровеха живота й, и мащехата й Анхелика, чийто зъл поглед и обидни подхвърляния изразяваха неприязънта й към заварената дъщеря. За да не разочарова родителите си, Лори беше напуснала училище и се беше присъединила към семейния бизнес, бъхтейки се от сутрин до здрач с капнали от умора пръсти и мазоли на краката. Но като че ли усилията й никога не бяха достатъчни. Поведението на сестрите й беше прогонило много клиенти и салонът тънеше в дългове и отчаяние.

Лори не разполагаше нито с пари, нито с перспективи. Работните дни се точеха един след друг, а заплатата й беше мизерна. Докато Анита и Роза пилееха парите си за евтини дрехи, цигари и мъже, Лори директно влагаше своя дял обратно в бизнеса. Обичаше баща си и не искаше да го гледа измъчен, макар да беше твърде късно да го направи щастлив. Тя не водеше живот, а борба за живот.