Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Едва не ме съсипа — заяви пред Стюарт Лъвъл, продуцента му. Двамата често разпускаха заедно. — Май силите ми се изчерпаха.

От години Стюарт имаше тежката дума в „Страйк Рекърдс“. Мъж над четирийсетте, с яко телосложение, боядисана в смолисточерно коса и месесто, восъчно лице. Вследствие на нескопосана пластична операция кожата беше изопната по черепа му като маска, а в лошите дни, за негова огромна тревога, изглеждаше като превъплъщение на Майкъл Майърс от „Хелоуин“. Беше семеен човек, редовен клиент на елитните агенции за компаньонки, и вкъщи го чакаха съпруга, сякаш излязла от списание за домакини, и двама синове — тийнейджъри. Направо смърдеше на пари, изкарани с усърдния труд на другите и пазени на сигурно в джобовете му.

— Нямат да хвърляш толкова сили, като върнем Шерилин в играта — отвърна Стюарт, облягайки се на стената в парната баня. Въздухът беше така наситен с евкалиптови пари, че виждаше само на няколко сантиметра пред себе си. Едва различаваше силуета на Том на отсрещната пейка.

— Точно това ме притеснява — сподели Том, вдишвайки дълбоко ментовия аромат през ноздрите си. Имаше чувството, че скалпът му се разтапя; капчици пот се търкаляха в корените на косата му и го гъделичкаха. — Не съм убеден, че ще ни позволи да я върнем в играта. В лошо състояние е…

— Не можем да си позволим да я носим на гръб — заяви Стюарт безцеремонно. Двамата си бяха много близки от години, затова не се стесняваха да говорят болезнено откровено един с друг. — Трябва ни цялото семейство Наш в комплект. Това включва Шерилин и Аврора.

— Знам — съгласи се вяло Том, изморен от жените в живота си. — Ще намерим начин.

Стюарт се изправи. Изпод бялата кърпа около кръста му щръкна възбуденият му пенис.

Дъхът на Том секна. Колкото и пъти да се беше случвало, пак онемяваше при гледката. Също както се беше стряскал като дванайсетгодишно момче, когато, разлиствайки списания от рода на „Мистър Гей Америка“ в стаята си, дочуеше стъпките на баща си по стълбището и се спуснеше с разтуптяно сърце да крие порното под матрака и да закопчава ципа на панталона си, молейки се да не разкрият мръсната му тайна, понеже не беше позволено да си падаш по други момчета. Абсурд. Всяко момче като него трябваше да залита по момичетата, с техните сладникави кожи, плиткоумни хихикания и лепкави устни.

Учеха го, че гейовете са извратени. Че страдат от душевна болест. Порок, с който задължително трябваше да се борят.

Сега пак се чувстваше като онова ужасено момче. Сякаш всеки момент щяха да го спипат в крачка. В стомаха му се надигаше онова прималяващо усещане — странна смесица от отвращение и приятна тръпка.

— Ела при мен — каза дрезгаво, облизвайки устните си, пресъхнали въпреки влажната пара.

Стюарт се подчини. Коленичи между краката на Том, свали кърпата и забоде глава в чатала му. На Том открай време му трябваше малко повечко време да се надърви. Дори след дългогодишната му практика страхът, че някой ще ги хване, попритъпяваше страстта.

И двамата съзнаваха колко рискуват.

Когато членът му потъна в устата на музикалния продуцент, Том се отдаде на сладкия прилив на удоволствие. Хвана с ръце главата на Стюарт и затвори очи, тласкайки ерекцията си в задната стена на гърлото му. Това беше единственият начин да изживее фантазиите си, единственият дискретен начин. Свърши бързо и в обилно количество, усещайки бесните удари на сърцето си и леещата се по тялото му пот. От крайчеца на едното му око се отрони сълза.

С отработената точност на часовников механизъм Том стана от пейката и се обърна. Вирна задника си и разтвори крака. След секунди от точката на напъна в тялото му избухна същински екстаз.

Беше се заклел да се наслади на всеки един миг. Денонощно копнееше за мъжки ласки, мислите му непрекъснато се връщаха към нещото, което обществото му забраняваше. Вместо това го заставяше да си играе на семейство, на американския модел мъж, мачо от класа. Още откакто кариерата му се изстреля преди двайсет години…

Дълго време беше залъгвал света.

Дланите му се залепиха за пейката, давайки му опора срещу мощните тласъци на Стюарт.

Поне в този момент жена му и дъщеря му бяха на светлинни години от съзнанието му.

Стиви

Биби Райнър, за кратко време госпожа Биби Позен, излезе от офиса на „Труман Асоушиътс“ на „Сънсет“ точно навреме, за да види как една жена крачи забързано по отсрещния тротоар на булеварда, заровила лице из страниците на жълт вестник. Най-накрая снимката й беше слязла от първата страница.