Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Настояваме за поверителност — обяви третият мъж.

— Напълно ви разбирам.

— Ако това споразумение излезе на бял свят… Рискът е огромен, Рубен.

— Рискът е нулев. — Гласът на Рубен прозвуча премерено, решително; никой от въпросите не го хващаше неподготвен, сякаш беше провеждал същия разговор стотици пъти досега. — Точно това й е хубавото на услугата ни. Двойки като вас имат много и разнородни причини за неспособността или нежеланието си да родят свое дете. Тези причини не ни касаят. Нашата работа е да ви подсигурим бебе, което имате правото да представите пред света като ваш биологичен наследник в зависимост от нуждите ви, разбира се — били те лични, професионални, публични, — без да се подлагате на изтезанията и спекулациите около осиновяването. Обявявате бременността, оттегляте се от публичното пространство или, както предпочитат някои двойки, планирате появи, където демонстрирате напредъка.

Изведнъж я осени прозрение. Възелът се разплете и въжето се усука около врата й, подмолно като примка. Аврора запуши устата си с длан, за да не изпусне писъка, зародил се в гърдите й.

— Какъв напредък? — обади се жената, този път избухливо.

— Измислени са начини. И ние самите предлагаме няколко козметични варианта.

— Хората несъмнено ще задават въпроси.

— Не и ако сте изиграли убедително ролята си.

— А в случай че… приемницата наруши клаузата за поверителност? — попита агентът. — Какво правим тогава?

— Изключено е.

— Не е възможно да гарантирате…

— Възможно е и гарантирам. На всички родилки е дадено да разберат какво означава да встъпят в бизнес отношения с Рубен ван дер Мейде. Разполагам с голяма власт и не търпя своеволия. Всяка грешка си има своите последствия. Мога да съм благодетел, но ако обстоятелствата го наложат, мога да се превърна и в тиранин.

— Ами детето? — прекъсна го жената. — Всичките тези лъжи!

— Всичко опира до моралните ви ценности — обори я Рубен. — Тук сключваме бизнес сделка, това е. Способстваме появата на нов живот, спасявайки още безброй други животи. Лично моята съвест е неопетнена.

— А как стоят нещата с бащите? — поинтересува се актьорът. После поясни с по-тънък гласец: — Биологичните бащи имам предвид.

— Мъжете също минават щателна проверка… — Рубен се прокашля — … но тяхното положение е малко по-различно.

— В какъв смисъл?

— Както се досещате, получават солидна сума, но самият процес изисква по-голяма анонимност. Донорският им материал се съхранява в банка за сперма. Не получават информация относно жената, която ще заплодят, и контактите ни приключват дотук.

Във вилата настана дълго мълчание. Аврора притаи дъх.

— Най-просто казано — продължи Рубен, — можете да ни приемате като агенция за сурогатни родители.

Актьорът:

— Свръхсекретна агенция за сурогатни родители.

— Това се подразбира.

— Агенция, хвърляща прах в очите на света.

— Агенция, предлагаща всеобхватни решения.

— И дискретността е гарантирана?

— Нещо повече — удовлетворението е гарантирано.

Аврора се обърна. Нямаше сили да слуша повече. Кръвта напираше яростно в очните й дъна.

Догади й се. Наведе се да повърне, присвивайки се конвулсивно, докато стомахът не я заболя, но нищо не излезе. Втурна се обратно към плажа със забързани, несигурни крачки, а ръцете й опипваха мрака в търсене на опора, улавяйки единствено черния въздух.

Всичко й стана ясно.

Всичко.

Стиви

Само след седмица на Какатра Биби Райнър си възвърна облика на същото онова момиче, което беше отворило вратата на нюйоркския апартамент преди толкова много месеци. С навита на ролки коса и размахвайки пръсти във въздуха, тя се наведе напред за прегръдка, размазвайки неизсъхналия лак по ноктите си. Това неземно място някак достигаше душата и й вдъхваше нов живот.

— Излизам — целуна я Биби. — Спа салонът ме очаква. Ще ми правиш ли компания?

— Благодаря, но предпочитам да си стоя тук.

— Както искаш. Не страдай много по мен!

Стиви прекара сутринта самичка във вилата им, четейки и от време на време изпадайки в безтегловна дрямка, приспана от гальовния плисък на вълните. Опитваше се да не мисли за Зандър и скандала им на тръгване. Още не можеше да повярва що за реакция беше извлякла от него новината, че възнамерява да придружи Биби на острова.

Защо ти е да ходиш там? — беше я попитал остро, застанал с гръб към нея до вратите към вътрешния двор.