Александър Белтов - Матрикант — книга втора

— Извинявай, трябваше! — прошепнах в ухото на треперещия в ръцете ми младеж. Усетих парещия му дъх. Той дишаше тежко, вероятно го бях натиснал с тялото си.

Станах и хукнах в противоположна посока, с кожената чанта в ръце. Разбутвах хората по пътя и сякаш пред мен се образува тунел. След като завих в първата изпречила ми се улица, свалих маската от лицето си. После със замах смъкнах качулката, махнах суитчъра си и го хвърлих под шасито на спрял автомобил. Извърнах се само за да видя, че хората зад мен бяха затворили тунела, през който се бях проврял дотук.

С бърза, но външно изглеждаща спокойна крачка се отдалечавах от мястото, като търсех най-плътната тълпа. Не след дълго тя ме избута на безопасно разстояние от Народния театър.

Малко по-късно, след като се убедих, че никой не ме следва, се върнах в квартирата. Махнах с ръка на хазяйката: „Добре съм“, и се прибрах в стаята. С нетърпение отворих чантата — за мое щастие комплектът бе пълен. В грижливо издълбана плюшена основа бяха подредени метална гривна със закопчалка и малък дисплей със стърчащ от него кабел.

Извадих нещата, положих ги на масата и седнах на стола. Запретнах ръкава на ризата си и закопчах гривната на ръката си. Стоеше ми добре и по мярка. Виждах къде е монтирана буксата за кабела, така че го включих. Сега гривната и дисплея баха свързани и оставаше да разбера как действат заедно. Видях само един бутон отстрани на дисплея и го натиснах. Почаках известно време, вероятно докато прочете информацията от идентификацията, вградена в китката ми, и я сравни с базата данни на Компанията. Сетне на дисплея се появи надпис: „Внимание! Нелицензиран обект“, и започна да мига със скоростта на секундарник. Под сивия екран на дисплея светна червена лампа. Не ми бе нужно да чета упътване, за да разбера значението му. Върнах обратно устройството в кожената чанта и я прибрах в гардероба.

Ето, че се бях сдобил със скенер за матриканти-правоприемници .

Чрез тази проверка в базата данни изпратих и нужното доказателство на Божил — тук съм. Трепери!

Скенерът бе ценна придобивка за мен, защото възнамерявах да го ползвам и за друго. Но за това — малко по-късно.

Още отдалеч можех да разбера, че художникът ме очаква. Дискретно се озърташе на всички страни, но от мястото си все още не ме бе забелязал. Доближих се, като се стараех да се прикривам около масивните колони на Централния универсален магазин. Щом се уверих, че е сам, се показах иззад последната колона и със спокойна крачка тръгнах към него. Той ме видя, енергично стана и се усмихна широко насреща ми. Подаде ръка, която поех и усетих студа в пръстите му.

— Готов съм — поде той. — Носиш ли парите?

Кимнах и бръкнах в страничния джоб на новия си суитчър. Подадох му малкия плик за писмо. Той леко го разтвори, колкото да надникне. Увери се, че парите са вътре и после се наведе над притворен платнен сак. Оттам извади и ми подаде кафяв хартиен плик. Повторих процедурата, която той изпълни само преди минута. Извадих наполовина дебелия картон и като видях рисунката, не скрих изумлението си:

— Леле! — потупах мъжа по рамото. — Страшен си.

От листа, изпод рунтавите гъсти вежди, с уморени очи ме гледаше ченгето. Вярно, с по-отпуснати клепачи и бузи, но наистина бе той. На главата му, килната на една страна, бе нарисувал барета.

— Гарантирам, че на брат ти ще му хареса — като че ли усетих иронията в гласа му.

Прибрах рисунката обратно и побързах да изчезна. Разделихме се мълчаливо. На тръгване хвърлих бегъл поглед през рамо — той стоеше все така обърнат към мен. Усещах погледа му, забит в гърба ми като нож, докато се отдалечавах. С облекчение се смесих с тълпата хора, помъкнали всевъзможни съдинки към чучурите с минерална вода.

След като се отдалечих достатъчно от Централната баня, направих няколко кръга из улиците на столицата, за да се уверя, че никой не следва пътя ми. Влизах и излизах безпричинно в няколко малки магазина. Оглеждах разсеяно разпръснатата стока и хвърлях по едно око през витрината навън. Няколко любопитни лица залепяха за миг носовете си до стъклото, но нищо обезпокоително, за което да се тревожа.

Времето в последния час се бе променило значително. Задуха студен вятър и заваля ситен дъжд. По паренето, което чувствах върху откритите части на кожата си, можех да усетя киселинния му характер. Приведох се и забързах към квартирата. Във вътрешната част на джоба си притисках тънкия кафяв плик с образа на ченгето.