Дмитрий Волкогонов: Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

Януари 1939 година. Дълбока зимна нощ. Спи Москва. Само тук-таме в народните комисариати, в Генералния щаб и в огромния „ковчег“ на НКВД на улица „Лубянка“ през завесите на прозорците се процеждат бледи светлинки. Членовете на Политбюро, народните комисари и военното ръководство бодърстват както винаги. Този режим — работа до късно през нощта — се установява постепенно. Сталин и преди се е връщал вкъщи към полунощ, но когато международната обстановка се влошава, започва редовно да остава в кабинета си до 2–3 часа през нощта, а понякога и по-дълго. А колкото до НКВД, там нощта е едва ли не „основното работно време“.

След полунощ Сталин рядко повиква някого. Изключение прави само най-близкото му обкръжение — Молотов, Ворошилов и Берия. Обсъждайки един или друг въпрос, по предложение на Сталин те често прекъсват и отиват да вечерят във вилата му в Кунцево, където продължават да работят, но вече на трапеза. Обикновено Сталин дава възможност на всеки да се изкаже, намесва се понякога с кратки реплики, а накрая обобщава, без да бърза. Често пъти решенията му се отличават съществено от мнението на неговите събеседници, но това никак не ги смущава. Веднага се съгласяват. Възразява от време на време, и то не настойчиво, само Молотов. А Берия по-често от другите успява да налучква мислите на „вожда“ и не скрива задоволството си. Когато са необходими справки, уточняване на някаква подробност или статистически данни, Сталин веднага се обажда по прекия телефон на някой народен комисар или на друго високопоставено длъжностно лице и бързо си изяснява въпроса. Почти няма случай на другия край на жицата да не се окаже търсеният. На пръв поглед, изглежда, че с тия обаждания Сталин проверява усърдието на ръководителите, които на свой ред държат при себе си и през нощта определен брой служители за решаване на внезапно поставената задача. В навечерието на войната нощните бдения са нещо обикновено.

Сега Сталин препрочита отчетния доклад, който ще изнесе пред редовния XVIII конгрес на партията. В началото на януари пленумът на Централния комитет решава конгресът да бъде свикан на 10 март 1939 г. Подготвеният в апарата на Централния комитет първи вариант на доклада вече е невъзможно да бъде разпознат. Сталин преработва напълно десетки страници. Той иска да прокара две главни идеи. Първата: светът е пред прага на нови сътресения. Руши се системата на следвоенните мирни договори. Икономическата криза засилва опасността от въоръжен сблъсък. На хоризонта се задават буреносните облаци на световната война. А още по-точно, замисля се Сталин и написва: „Новата империалистическа война става факт.“

Втората идея, която „вождът“ иска да изложи в популярна форма, е публично да бъдат признати новите успехи на социализма. Той смята, че в резултат от разгрома на „капитулантите и вредителите“ страната е станала още по-силна. Сталин прелиства страниците със статистически изводи, подготвени специално за него, и след продължителен размисъл започва бързо да пише: „Ние изпреварихме главните капиталистически страни по отношение на техниката на производство (?! — б.а. ) и темповете на развитие на промишлеността. Това е много добре. Но е малко. Нужно е да ги изпреварим и в икономическо отношение. Можем да направим това и трябва да го направим… Нужно е да строим нови заводи. Нужно е да създадем нови кадри за промишлеността. Но за това е необходимо време, и то доста. Невъзможно е за 2–3 години да изпреварим главните капиталистически страни. За това се изисква малко повече време.“ 2

Сталин отмества уморено доклада настрана, извиква Поскрьобишев и поисква да му донесе списъците на делегатите на предишния конгрес и на избраните тогава членове на Централния комитет. Предишния ден тези списъци липсваха. Сталин отваря тънката папчица и се задълбочава в четене. Може би повече от половината имена са му добре познати. Един го познава още от Народния комисариат по националните въпроси, друг — от колективизацията, трети помни от разговора си с него при назначаването му за секретар на областен комитет. Познава почти всички военни делегати. Сталин мести бавно пръст по списъците и от време на време го спира под едно или друго име. Будната му памет възстановява срещи, разговори, размяна на мисли.