Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

Такава е международната обстановка преди началото на преговорите. В дипломатическата чанта на ръководителя на съветската делегация Ворошилов са инструкциите на политическото ръководство, одобрени от Сталин на 4 август. Документът носи името „Съображения за преговорите с Англия и Франция“, където се разглеждат пет варианта, „при които е възможна намеса на нашите сили“. В „Съображенията“ Германия е наречена „главен агресор“. Сътрудниците на народните комисариати на отбраната и външните работи са пресметнали точно колко танка, артилерия, самолети и дивизии трябва да въведат в действие Съветският съюз, Англия и Франция „в зависимост от варианта“, предвидили са „блокада на бреговете на главния агресор“, определили са направленията на „основните удари“, „реда за координиране на военните действия“ и т.н. Съветският съюз е готов да предостави против „главния агресор“ 120 пехотни дивизии. „При нападение на главния агресор против нас — се подчертава в «Съображенията» — ние трябва да искаме от Англия и Франция да предоставят 86 пехотни дивизии, решително да настъпят от 16-ия ден след мобилизацията, най-активно да участват във войната, която ще води Полша, както и да осигурят безпрепятствено преминаване на нашите войски през територията на Вилненския коридор към Галиция, като им предоставят подвижен състав. Вариантът, при който «главният агресор» е нападнал Съветския съюз, предвижда възможността Германия да използва териториите на Финландия, Естония, Литва, а вероятно и на Румъния.“ 21

Но още на първите заседания става ясно, че западните мисии са пристигнали в Москва главно за да излагат общи съображения и да информират Лондон и Париж за „широкомащабните планове“ на Москва, а не със стремеж да бъде изработено конкретно и действено споразумение.

Нареждайки с Молотов и Ворошилов този политически „пасианс“, Сталин все повече се убеждава, че Западът няма искрени намерения да бъде постигнато взаимноприемливо споразумение. И все пак той смята за необходимо да се обърне още веднъж с конкретно предложение към Англия и Франция за сключване на 5- или 10-годишна спогодба със Съветския съюз за взаимна помощ, предвиждаща и военни задължения. Същината на спогодбата се свежда до следното: в случай на агресия против която и да е от договарящите се държави (както и против източноевропейските държави) страните се задължават да й се притекат на помощ. Съветският съюз конкретно посочва за какви страни между Балтийско и Черно море става дума. Лондон и Париж не отговарят. Сталин бърза, иска да им се напомни. Но на преговорите в Москва идват второстепенни лица, неупълномощени да взимат важни решения. Едновременно с това Сталин научава, че партньорите по преговори не прекратяват тайните си опити да постигнат приемливо споразумение с Хитлер. Става ясно, че Англия и Франция просто искат да печелят време за намиране на изгоден за тях вариант, без да се съобразяват с интересите на Съветския съюз. Всъщност западните страни не предлагат ясно изразена концепция за съвместни действия против Германия. В позицията на техните делегации явно прозира намерението главната роля в противодействието срещу евентуална агресия на германските войски да се стовари върху Съветския съюз без определени гаранции за собствен пропорционален принос в борбата с агресора. Сталин разбира, че това означава провал на идеята за колективна сигурност. На „вожда“ не му достига издръжливост. И макар че обикновено е гледал винаги да върви към целта с малки, но сигурни крачки, този път започва да се държи като шахматист, изпаднал в цайтнот. Окончателно слага кръст на тристранните преговори, когато на 20 август сутринта Ворошилов му поднася записка от адмирал Р. Дракс, от когото, както и от френския му колега, било поискано да ускори отговора си на съветските предложения. В записката се казва:

„Драги маршал Ворошилов!

Със съжаление трябва да ви уведомя, че английската и френската делегация и досега не са получили отговор относно политическия въпрос, който помолихте да изпратим до нашите правителства.

Тъй като ще трябва да председателствам следващото заседание, предлагам да се съберем в 10 часа сутринта на 23 август или по-рано, ако дотогава бъде получен отговор.

„Край на играта!“ — промърморва раздразнено Сталин. Казвайки това, едва ли е предполагал, че срещата на делегациите, определена за 23 август, все пак ще се състои. Но в съвсем друг състав.