Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

Вечерта Сталин сяда да преглежда приготвените му от Двински материали. Дълго прелиства превода на Хитлеровото книжле „Майн кампф“. Подчертава с молив два големи пасажа: „Ние завършваме вечното движение на германците към Южна и Западна Европа и обръщаме поглед към земите на изток. Ние свършваме с колониалната търговска политика и преминаваме към политика на завоюване на нови земи. И когато говорим днес за нова земя в Европа, то ние можем да мислим само за Русия и подвластните й покрайнини. Самата съдба сякаш ни е посочила този път… Организирането на руската държава не е било резултат от държавническата способност на славянството в Русия, а само бляскав пример на държавническо-творческата дейност на германския елемент сред по-долу стоящата раса… Бъдещата цел на нашата външна политика трябва да бъде не западна и не източна ориентация, а източна политика в смисъл на завоюване на необходимата за нашия германски народ територия.“ Когато чете тия редове, свидетелстващи за престъпни планове, Сталин още повече се убеждава, че авантюристът с перчем на челото пред нищо няма да се спре. Въпросът е само един: кога?

Сталин се зачита в книжката на Конрад Хайден „История на германския фашизъм“ и подчертава думите на Хитлер, казани още през 1922 г.: „В десния лагер евреите се стараят така остро да изтъкват съществуващите недостатъци, та колкото може повече да ожесточават човека от народа; те насаждат жажда за пари, цинизъм, жестокосърдечност, отвратителен снобизъм. Все повече евреи се вмъкват в най-добрите семейства, в резултат водещият слой на нацията стана всъщност чужд на своя собствен народ.

Това създаде предпоставка за работа в левия лагер. Тук евреите разгърнаха долната си демагогия… Успяха чрез гениално използване на печата дотам да подчинят масите на своето влияние, че десните почнаха да виждат в грешките на левите грешки на германския работник, а грешките на десните бяха представяни на свой ред само като грешки на така наречените буржоа…“ Поразен от този дотолкова злостен антисемитизъм, Сталин продължава да разлиства книгата, подчертавайки заглавията: „Заговорът на равините“, „Майстор на думите“, „Майсторът неврастеник“, „Дипломация на силните думи“ „Неговата честна дума“, „Тайната на физиономията му“…

Предстои му да се бори с този изрод. Сталин не се съмнява в това! Но той, първото лице в социалистическата държава, символизиращо фактически цялата политическа власт в нея и могъществото й, има насреща си фюрера, олицетворяващ една крайно милитаристична буржоазна държава. Двубой между двама диктатори? Или съюзяването им? Може би Троцки е имал основание да пише, че Сталин прилича на Хитлер? Отхвърляйки тази мисъл, „вождът“ продължава да чете Хайден: „Неспособният да се владее Хитлер просто не знае какво обещава, обещанията му не може да се смятат за обещания на солиден партньор. Той ги нарушава, щом това е в негов интерес, и при това продължава да смята себе си за честен човек.“ 25И този човек предлага на Сталин да сключат пакт за ненападение… Свикнал да оправдава постъпките си с „гласа на Провидението“, Хитлер сигурно мисли, че договорът със Сталин ще бъде спогаждаме с дявола, спрямо когото всичко е позволено.

Разхождайки се из кабинета, Сталин продължава да прелиства книгите, брошурите и статиите, събрани от Двински, преглежда и донесенията на политическия представител в Берлин, както и заключенията на други дипломати и сътрудници на разузнаването. Например разузнавачите съобщават, че към средата на лятото на 1939 г. сухопътните германски сили наброяват 3,7 милиона души и разполагате 3195 танка и с над 26 хиляди оръдия и минохвъргачки. Почти половината от войските са моторизирани. Военновъздушните сили наброяват около 400 хиляди души (над 4 хил. самолета), а военноморският флот — около 160 хиляди (107 бойни кораба от основните класове). Безспорно това е най-силната армия в капиталистическия свят. Хиляди антифашисти в Германия са избити, около един милион германци са хвърлени в затворите и концентрационните лагери. (По Сталиновите мащаби — не са чак толкова много.)

Ако обичаше самокритиката, към която винаги е призовавал, Сталин щеше да има всички основания да се надсмее над думите си за бъдещата война. Прогнозата му, направена по-рано, сега, през 1939 г., му изглежда дори наивна. А тогава, през 1934 г., под гръм от аплодисменти беше казал, че бъдещата война щяла да стане „най-опасна за буржоазията още и поради това, че войната ще се води не само на фронтовете, но и в тила на противника. Буржоазията може да не се съмнява, че многобройните приятели на работническата класа в СССР от Европа и Азия ще се постараят да ударят в тил потисниците си, подхванали престъпна война против отечеството на работническата класа от всички страни. И нека да не обвиняват нас господата от буржоазията, ако на другия ден след такава една война се простят с някои от близките им правителства, царстващи благополучно в днешни дни по божия милост“ 26. Да, така беше прогнозирал тогава „вождът“ и сега грешката му излиза наяве. Но той не обича да се вглежда в очите на миналото, ако то го гледа с упрек.