Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

„Преговорите с Англия и Франция бяха прекъснати не защото Съветският съюз сключи пакт за ненападение с Германия, а обратното — Съветският съюз сключи пакт за ненападение с Германия в резултат между другото и на обстоятелството, че военните преговори с Франция и Англия стигнаха до безизходица…“ 34На 21 август по същото време, когато Сталин прочита телеграмата на Хитлер (Шуленбург я връчва на Молотов в 15:00 ч. на 21 август), делегациите на тристранните преговори заседават за последен път. Ръководителят на френската мисия генерал Ж. Думенк съобщава на Е. Даладие в Париж:

„Насроченото за днес заседание се състоя сутринта. Във втората половина на деня последва второ заседание. В хода на тези две заседания си разменихме учтиви забележки по повод на срещнатите спънки поради политическия проблем за преминаването (през Полша — б.а. ). Ново заседание, дата за което не е определена, ще има само тогава, когато ще бъдем в състояние да отговорим положително…“ 35Обаче и в тази ситуация полското правителство не се съгласява в случай на война съветските войски да преминат през Полша. Впрочем вече нищо не може да се промени, стрелките на часовника, отмерващ хода на световната политика, внезапно отскачат. Сталин печели около две години. Хитлер пристъпва към поетапно реализиране на плановете си. Както съобщава от Лондон Майски, на запад пътуването на Рибентроп до Москва „предизвика… най-голямо вълнение в политическите и правителствените кръгове. Чувствата са раздвоени: удивление, объркване, раздразнение, страх (така е в текста — б.а. ). Тази заран настроението е близо до паника…“ 36

След като неочаквано се съгласява да бъде сключен договор с Германия, Сталин продължава и по-нататък. Съгласява се и с подписването на редица допълнителни споразумения, известни като „секретни протоколи“, които придават крайно негативен характер на тази принудителна и може би необходима крачка. Особено цинични изглеждат неговите споразумения с фюрера за съдбата на полските земи, равносилни на сговор с Хитлер за ликвидиране на Полша като независима държава. Създава се впечатлението, че оригиналите на тези протоколи не е виждал никой. Сигурно много години вече минават от ръце в ръце копия от документите, донесени от Рибентроп в Москва. Но няма съмнение, че ако не „протоколи“, то имало е допълнителни договорености (може и устни) относно граничните линии между „държавните интереси“ на СССР и Германия. Мисля, че през септември 1939 г. по „джентълменско“ споразумение двете страни са се ръководили от тези протоколи с приложената към тях карта. В раздела за дипломатическата дейност на Сталин ще се върна още веднъж към този въпрос и ще предложа потвърждаващи версията ми документи.

Не ще и дума, че в днешно време пактът за ненападение ни се вижда твърде мрачен — неизмеримо по-привлекателен от морална гледна точка би ни изглеждал един съюз със западните демокрации. Но Англия и Франция не са били готови за такъв съюз, а Сталин не е проявил търпение и издръжливост. От гледна точка на държавните интереси и реалното разпределение на силите в оня момент Съветският съюз не е имал друг приемлив избор. Въздържането от каквито и да било външнополитически стъпки едва ли би спряло Германия. Вермахтът и страната като цяло са били доведени до такава степен на готовност, че въпросът за обявяване война на Полша се е смятал за предварително решен. Подпомагането на Полша се затруднявало не само от позицията на Варшава, но и от неподготвеността на СССР за война. Отказването от пакта би могло да доведе до създаването на широк антисъветски съюз и по този начин да бъде поставена на карта съдбата на социализма.

През ноември 1987 г. Горбачов оцени тогавашната ситуация: „Въпросът е стоял приблизително така, както по време на Бресткия мир: да бъде или да не бъде независима нашата страна, да има или да няма социализъм на Земята.“ 37Изглежда, в оная обстановка Сталин е съзнавал това. Съветските инициативи за създаване на система за колективна сигурност не намират позитивен отзвук у западните политици. Но съгласявайки се, че пактът е бил необходим, трябва без никакви уговорки да подчертаем, че нищо не може да оправдае Сталин, който в сближаването си с Хитлер отива значително по-далече от допустимото.

Впрочем подобни пактове Англия и Франция сключват с Германия още по-рано — през 1938 г. А през лятото на 1939 г. водят тайни преговори с Хитлер за създаване на единен антисъветски блок.