Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

Въпреки мъжеството и героизма на поляците борбата е извънредно неравна. Хитлер хвърля срещу Полша 62 дивизии, от които 11 танкови и моторизирани, 3 хиляди танка и 2 хиляди самолета. Механизираната лавина плъзва по полските земи. Септемврийската катастрофа на Полша не е случайност. Пред лицето на фашизма за полските ръководители Съветският съюз си остава, както и по-рано, особено опасен враг. Отхвърлила предлаганата преди това помощ, Полша загубва за няколко години държавната си самостоятелност.

От нападението на Германия срещу Полша става ясно, че за Хитлер тази кампания ще трае не повече от 2–3 седмици. Англия и Франция не могат да помогнат.

На 17 септември председателят на Съвета на народните комисари Молотов прави изявление по радиото:

„Никой не знае къде се намира сега полското правителство. 43Населението на Полша е изоставено от злополучните му ръководители на произвола на съдбата… Съветското правителство смята за свой свещен дълг да подаде ръка за помощ на своите братя украинци и братя белоруси, населяващи Полша… Съветското правителство даде нареждане на Главното командване на Червената армия да заповяда на войските да преминат отвъд границата и да вземат под своя защита живота и имота на населението в Западна Украйна и Западна Белорусия.“ 44

Сталин нарежда още същия час да бъде връчена на полския посланик в Москва нота с подобно съдържание. Ако се вгледаме сега, след десетилетия, в огледалото на историята, ще видим; че от държавническа гледна точка постъпката на СССР е била до голяма степен оправдана — в районите, където са навлезли съветските войски, са живеели предимно украинци и белоруси.

Съединенията на Белоруския и на Киевския особен окръг не срещат съпротива и преминават границата. Запознавайки се с донесенията на Тимошенко, Ватутин, Пуркаев, Гордов, Хрушчов и други, Сталин особено внимателно чете донесенията на Мехлис, който съобщава:

„Украинското население посреща нашата армия като истински освободители… Населението приветства нашите бойци и командири, изнася от къщите си ябълки, сладкиши, вода за пиене и други неща и се мъчи непременно да ги натика в ръцете на нашите червеноармейци. Дори предните части се посрещат от цялото население, което вкупом излиза на улиците. Мнозина плачат от радост…“

Тимошенко и Борисов съобщават, че досегът с германските войски не всякога минава гладко. Край Лвов „нашите танкове бяха посрещнати от немските оръдия с насочени дула. В резултат две бронирани коли бяха подпалени, третата — извадена от строя, загинаха трима души, петима са ранени. Нашите бронирани коли унищожиха две немски оръдия, убити са един офицер и трима войници“ 45.

Два дни след като Хитлер напада Полша, политическият представител на СССР в Германия Шкварцев връчва акредитивните си писма на Хитлер. В донесението си до Москва Шкварцев съобщава: „Прочетох речта си, съставена в Москва и одобрена от Вас“. Хитлер отговори: „Германският народ е щастлив, че е сключен съветско-германски договор за ненападение. Този договор ще служи на делото на приятелството между двата народа… В резултат на войната ще бъде ликвидирано положението; съществуващо от 1920 г. съгласно Версайския договор. При тази ревизия Русия и Германия ще възстановят границите, съществуващи преди войната…“ 46Сталин подчертава дебело с червен молив последните редове. Стараейки се да избегне войната, той става участник в „ревизията“.

Тук бих искал да засегна още един твърде остър въпрос, свързан с депортирането на значителен брой поляци на територията на Съветския съюз след поражението на Полша във войната й с Германия. Нашите приятели в Полша трябва да знаят, че ние, съветските хора, преживели тиранията на Сталин, решително осъждаме този противоправен и безчовечен акт. Но ето на какво бих искал да се спра. В западния печат, а понякога и в Полша, се появяват данни за депортираните, които не отговарят на действителността. Ще посоча някои документи, които сигурно за първи път се публикуват. Когато работех с архива на Молотов, попаднах на един документ, подготвен за Берия от заместника на народния комисар на вътрешните работи Чернишов. В документа, предназначен за доклад пред Сталин, се казва:

„През периода от 1939 г. до юни 1941 г. на територията на Съветския съюз са дошли 494 310 бивши (?! — б.а. ) полски граждани. През същия период от тази цифра са приспаднати:

Предадени на немците бивши военнопленници (?!) — 42 492 души. 47