Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

Въпреки някои недоразумения — неизбежни в такива случаи — споразумяващите се страни, общо взето, спазват и буквата, и духа на спогодбите. Понякога прибалтийските партньори отиват още по-далече. Така например, когато избухва съветско-финландската война, военният аташе в Рига полковник Василиев докладва в Москва: „На 1 декември генерал Гартманис заяви: ако във връзка с обстоятелствата на военната обстановка ви потрябват площадки за кацане на авиацията, можете да използвате всички наши налични летища, включително и рижкото.“ 55Литовското правителство съобщава в Москва, че е „създаден Комитет за осигуряване на въоръжените сили (на Червената армия — б.а. ) с хранителни продукти и фураж“ 56. По време на посещението в Москва в началото на декември 1939 г. на главнокомандващия естонската армия генерал Йохан Лайдонер (който в навечерието на Октомврийската революция е бил подполковник от руския Генерален щаб) се създава впечатление за напредък в приятелските отношения между двете държави и армии. 57

Но когато през юни 1940 г. фашистите влизат в Париж, Сталин е обзет от предчувствието, че ако сега Хитлер не нахлуе в Англия, той непременно ще обърне погледа си на изток. Опитвайки се трескаво да навакса пропуснатото, усещайки, че е неподготвен, Сталин прави нова крачка. В средата на юни Москва се обръща отначало към литовското правителство, а после и към правителствата на Латвия и Естония с искане да се съгласят с въвеждането на нови войскови контингенти на територията на тези държави. Тонът и аргументацията на дипломатическите ноти са твърди, ултимативни. Насърчен от дотогавашните успешни действия, Сталин го удря направо през просото. Не без задни мисли изпраща в Прибалтика Жданов, Вишински и Деканозов. През октомври 1940 г. Поздняков, който отива в Литва заедно с Деканозов, докладва на Сталин, Молотов, Ворошилов, Каганович, Микоян, Тимошенко и Вишински: „Политическото състояние на литовския корпус продължава да бъде неблагополучно, тъй като… в корпуса не е извършено класово разслояване, тоест враждебният елемент още не е свален от седлото и развива антисъветската си дейност по пътя на сплотяване на бойците върху национална почва…“ 58Не е трудно да си представим как Деканозов, Жданов и Вишински, пък и Поздняков предлагат „свалянето от седлото“… Това са все горчиви страници от престъпния летопис на сталинизма, които ние категорично осъждаме…

Обстановката в Прибалтика се променя. Наред с искрения стремеж на народите и на комунистическите партии на републиките да строят социализъм черното си дело се заемат да осъществяват и блюстителите на „класовата чистота“.

Трябва да се признае, че революционните преобразования в Прибалтика са осъществени от народите в този регион под влиянието на фактора присъствие на съветски войски.

Пред прага на страшните събития и за Съветския съюз, и за прибалтийските народи този акт е положително явление. Но нравствената страна на въпроса, меко казано, не е безупречна — и, нека да бъда откровен, това е „заслуга“ на Сталин. „Вождът“ не е свикнал да гледа на народите като на творци на съдбата си. Той повече залага на хващането за гушата. Но трябва да признаем главното, основното: революцията в Прибалтика не е „внесена“ от Сталин. Тя е извършена по мирен път от трудещите се в тези страни, борили се дълги години с буржоазните режими. В началото на юли 1940 г. Деканозов докладва на Сталин и Молотов: „На 7 юли във Вилно се състояха голям митинг и демонстрация. Присъстваха към 80 хиляди души. Главните лозунги бяха: «Да живее 13-ата съветска република!», «Пролетарии от всички страни, съединявайте се!», «Да живее другарят Сталин!» и т.н. На митинга беше приета резолюция с приветствие до Съветския съюз и Червената армия… На концерта на самодейните колективи при литовската армия присъстваха президентът, редица членове на правителството, представители на генералитета… Изпращането на съветски артисти в Литва би било доста навременно. Молбата ми е да дадете указание в най-скоро време за Литва да заминат Михайлов, Лемешев, Норцов, Шпилер, Давидова, Русланова, Козолупова и балетна група с участието на Лепешинска…“ 59Дори на артистите — „да се даде указание“… Деканозовците — този продукт на сталинизма — са в състояние да осквернят всяко чисто намерение. С горчивина пише за това в книгата си бившият министър в Литовската република Ю. Урбшис, който през 1939 г. се среща със Сталин.

Безспорно е и друго: ако не бяха съветските войски, фашистките войски щяха да навлязат в Прибалтика преди юни 1941 г. В Берлин са съществували планове за „понемчване“ на една част от населението на прибалтийските републики и за ликвидиране на друга част. За това се споменава в меморандума на Розенберг през 1940 г. Не бива да се отрича онова, което е било: преобладаващото мнозинство от населението на Литва, Латвия и Естония се е отнесло положително към еволюцията в политическия статус на тези страни, приети през август 1940 г. в състава на Съюза на съветските социалистически републики въз основа на молбите на техните висши органи на властта. Сталин взима лично участие в преговорите и в изработването на решенията и проектите на документите. И става така, че волеизявата на прибалтийските народи, която не може да се постави под съмнение, е помрачена от типичните Сталинови акции. Цялото му внимание е приковано към заздравяването на военностратегическото положение на Съветския съюз. Използваните методи за постигане на тази цел малко го интересуват.