Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

Вдъхновен от първите успешни стъпки към укрепването на западните граници, „вождът“ обръща очи и на северозапад. Притеснява го близостта на съветско-финландската граница до Ленинград и явното ориентиране на Финландия към Германия. Започват дълги и безплодни преговори, за да бъде принудена финландската страна да отдръпне границата си от Ленинград за сметка на съответна териториална компенсация. Но преговорите с министъра на външните работи на Финландия В. Танер не дават резултат. Финландският фелдмаршал К. Манерхайм, бивш царски генерал, смята, че не трябва да се правят отстъпки на русите. И тук чувството за реалност изменя на иначе твърде предпазливия Сталин. Поддържан от обкръжението си, той решава да постигне целта с политически и дори с военен натиск. В края на ноември започват взаимните обвинения и непровокирани обстрелвания, по-конкретно около съветското село Майнила. Молотов връчва на финландския посланик А. С. Ирне-Коскинен нота, с която поставя искане, приличащо на ултиматум: Финландия „незабавно да оттегли войските си по-далече от границата при Карелския провлак — на 20–25 километра…“ След два дни по поръчение на своето правителство финландският посланик отговаря, че то „е готово да започне преговори по въпроса за двустранното оттегляне на войските на известно разстояние от границата“. Става ясно: Финландия е приела предизвикателството. В Хелзинки също не проявяват гъвкавост. Там е обявена мобилизация. На 28 ноември 1939 г. СССР денонсира договора за ненападение, сключен с Финландия през 1932 г. И тъй, нито Москва, нито Хелзинки са се опитали да използват, меко казано, и друго някое средство за предотвратяване на войната.

Сталин е уверен, че стига само да му отправи ултиматум, а още повече да започне бойни действия, и финландското правителство тутакси ще приеме всички негови условия. А и преценките на Военния съвет на Ленинградския военен окръг са твърде оптимистични. Към това трябва да се прибавят и насърчителните донесения на Берия. Така например на 5 октомври 1939 г. народният комисар на вътрешните работи съобщава на Сталин и Ворошилов разузнавателни данни, получени от Лондон: „Английският посланик във Финландия отново съобщи, че фелдмаршал Манерхайм го е помолил да предаде на английското правителство, че в близко време Финландия очаква съветски искания, аналогични на исканията, предявени към Естония, тоест предоставяне на морски бази и на летища на финландските острови. Според думите му Финландия ще бъде принудена да удовлетвори тези претенции на Съветския съюз.“ 60Сталин е уверен, че финландците бързо ще капитулират. На 30 ноември 1939 г. започват военни действия, които продължават почти четири месеца. Предупрежденията на Шапошников за опасност от повърхностна оценка на финландците никак не са били безпочвени. Между другото Сталин допуска още една голяма политическа грешка: санкционира образуваното в Москва така наречено „правителство на Финландската демократична република“ начело с О. В. Куусинен. На 2 декември Молотов и Куусинен подписват „Договор за взаимопомощ и дружба между Съветския съюз и Финландската демократична република“. 61Тези решения са взети типично в сталински дух. Безславната война довежда Съветския съюз до международна изолация. На 14 декември Съветският съюз е изключен от Лигата на нациите. В съобщението на ТАСС по този повод бие на очи фразата, продиктувана от Сталин: „Според мнението на съветските кръгове това глупаво решение на Лигата на нациите предизвиква иронична усмивка и то може само да посрами злощастните му автори.“ 62

Но никак не му е до усмивки. Войските на Ленинградския окръг се оплитат в тежки боеве, които придобиват продължителен характер. Накрая, виждайки създаващата се ситуация, на заседание на Главния военен съвет Сталин иска „да се предприемат решителни стъпки“. На Карелския провлак се концентрират две армии под командването на К. А. Мерецков и В. Д. Грендал. За командващ фронта е назначен С. К. Тимошенко, за член на Военния съвет — А. А. Жданов, а за началник-щаб — И. В. Смородинов. В тази, както я наричат финландците „зимна война“, Сталин участва като член на Главния военен съвет. Когато преглеждах многобройните томове архиви от тази безславна кампания, където върху документите стоят подписите на главнокомандващия Ворошилов, на члена на Главния военен съвет Сталин и на началника на Генералния щаб Шапошников, не ме напускаше усещането, че пред лицето на силната финландска съпротива политическото и военното ръководство направо са се объркали. Стигнало се е дотам, че Москва е давала нареждания на войските дори от тактически характер през главата на командването на фронта. 63