Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

За да съответстват съдържанието и характерът на подготовката за военна служба на младежта и на цялото население на изискванията на съвременната война, по инициатива на Сталин през септември 1939 г. е приет нов закон „За всеобща военна повинност“.

Лозунгът „Защитата на отечеството — свещен дълг за всеки гражданин на Съветския съюз“, издигнат от партията, намира горещ отклик сред народа. Той се гордее с армията си, която за кратко време се превръща в съвременна, моторизирана и — както всички бяхме убедени — способна да защити пределите на първата в света социалистическа държава.

Съветско-финландската война обаче, макар да е показвана само в „победна“ светлина, предизвиква недоумение у съветските хора — такава мощна армия, за каквато е представяна в печата Работническо-селската Червена армия, едва за четири месеца, и то трудно, да преодолее съпротивата на армията от една малка страна?

Сталин по-тежко от другите преживява позора от „зимната война“, но както винаги не вижда своята вина. През март 1940 г. предлага на Ворошилов да докладва пред Политбюро оценката на Народния комисариат на отбраната за действията на РККА във войната с Финландия. По всяка вероятност тъкмо тогава у Сталин се появява и остава до края на живота му подигравателно-ироничното му отношение към Ворошилов, когото безжалостно разкритикува в Политбюро. Но това му се вижда малко. След един месец по негово нареждане се свиква Главният военен съвет със същия дневен ред. На заседанието излизат наяве съществени празноти в оперативната, техническата и бойната подготовка на войските, в материалното им осигуряване и във военното строителство. Изказването на Сталин не се отличава с дълбоко познаване на военното дело, но съдържа зле прикрита закана към ония, „които отговарят за отбраната на страната“. По негово предложение се създават редица комисии, които да обобщят уроците от съветско-финландската война и да вземат незабавни мерки за подобряване на военното строителство.

Без да бъде професионален военен, Сталин интуитивно долавя, че Ворошилов не е ръководел достатъчно вещо военното строителство като цяло, не е осигурявал както трябва управлението на щабовете по време на конфликтите край Халхин гол и в хода на съветско-финландската война, не успява да върви в крак със стремителното развитие на оперативното изкуство. Когато след събитията край Халхин гол разговаря с Жуков, преди да го назначи за командващ Киевския особен военен окръг, Сталин неочаквано и раздразнено подхвърля в разговора една фраза за Ворошилов:

„Перчеше се, уверяваше, твърдеше, че на удара ще отговорим с троен удар. Всичко върви добре, всичко е наред, всичко е готово, другарю Сталин, а се оказа…“ 66

През май 1940 г. по решение на Сталин Ворошилов е освободен от длъжността народен комисар на отбраната, макар че едновременно с това е назначен за заместник-председател на Съвета на народните комисари на СССР и председател на Комитета по отбраната при Съвета на народните комисари на СССР. За народен комисар на отбраната е назначен командващият Киевския особен военен окръг С. К. Тимошенко, като заедно с това става маршал на Съветския съюз. Първата голяма крачка на новото ръководство е решението да се създадат механизирани корпуси (постановление на СНК на СССР от 6 юни 1940 г.) в състав две танкови и една моторизирана дивизия. А само преди половин година управленията на танковите корпуси са разформировани… Сталин няма свое твърдо мнение по тези въпроси, доверява се ту на генералите Д. Г. Павлов и Г. И. Кулик, които механично се позовават на опита от войната в Испания, ту на началника на Генералния щаб. Б. М. Шапошников и заместника му И. В. Смородинов, които настояват, че такива формации са важни и необходими.

На практика той отделя по няколко часа на ден за конкретни въпроси на военното строителство — организационни, технически, оперативно-стратегически, кадрови и от областта на възпитанието. Когато разбира, че в армията прекалено много се осланят на опита от гражданската война, за което многократно е упреквал Ворошилов, Сталин назначава в края на 30-те години специална партийно-правителствена комисия начело с Жданов и Вознесенски, която да провери състоянието на армията и флота. Изводът на комисията е безкомпромисен: „Народният комисариат изостава в изработването на въпросите за оперативното използване на войските в съвременната война.“ Отрицателно влияние оказва и големият брой млади и неопитни кадри. В значителна степен това е резултат от масовите репресии, сполетели армията и флота през 1937 и 1938 г. Смъртоносната вихрушка преминава не само през страната, но и през армията и флота й. Репресиите засягат преди всичко висшите командни кадри, политическия състав и централния апарат на Народния комисариат на отбраната. Според данните от май 1937 г. до септември 1938 г., тоест за година и половина, в армията са репресирани 36 761 души, а във флота — над три хиляди. 67Наистина част от тях са само уволнени от РККА. В резултат от борбата с „народните врагове“ през периода 1937–1940 г. са сменени всички командващи военни окръзи, 90% от началник-щабовете на окръзите и заместник-командващите, 80% от състава на управленията на корпусите и дивизиите, 90% от командирите и началник-щабовете им. Кървавата чистка рязко понижава интелектуалния потенциал в армията и флота. Към началото на 1941 г. само 7,1% от командно-началстващия състав имат висше военно образование, 55,9% — средно, 24,6% — ускорено образование (курсове) и 12,4% от командирите и политическите работници нямат военно образование. 68