Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

Политическите и теоретичните спорове около предприеманите от Сталин ходове през 1939 г. продължават и сега. Безспорно в постъпките му, както и в избора на пътищата за решаване на възникналите тогава проблеми, има много грешки и вредни последици (на някои от тях ще се спра допълнително). Но не бива да забравяме, че сега ние „съдим“ Сталин, използвайки днешни критерии. В ония далечни вече за нас времена от 30-те години нито Сталин, нито приближените му са имали такова виждане за нещата и света, което днес наричаме „ново политическо мислене“. За да разберем правилно феномена Сталин, ходовете му, замислите и деянията му, често пъти престъпни, наложително е да се опитаме мислено да се пренесем в онова яростно, жестоко, сурово време. И тогава, щем не щем, ще трябва да признаем, че много от ходовете и мерките на Сталин за предотвратяване на войната, за отдалечаването й, за укрепване на западните граници до голяма степен са били принудителни. Ще подчертая още веднъж: в тази си дейност Сталин е допуснал големи грешки и недомислия. С цялата си подозрителност се предоверява на Хитлер и прави редица неоспоримо прибързани крачки, за които по-късно предпочита да не си спомня, с изключение на един-единствен случай. Изказвайки се на 24 юни 1945 г. на приема в Кремъл в чест на войскови командири от Червената армия, Сталин заявява: „Нашето правителство направи доста грешки…“ Аз ще бъда по-точен: грешки са допускани не само в хода на войната, но и в навечерието й. И според мен най-голямата, принципната грешка е сключването на „Германско-съветски договор за дружба и за границата между СССР и Германия“ на 28 септември 1939 г. В съответствие с този договор се уточняват границите между „сферите на интереси“ на двете държави с приложена географска карта. Границата вече се различава от определената със „секретния протокол“ към панта от 23 август 1939 г. Тя преминава, общо взето, по реките Нарев, Буг и Сан.

По време на преговорите на Молотов с Рибентроп в Москва на 27 и 28 септември, в които участва, както и през август 1939 г., непосредствено и Сталин, се стига до взаимно съгласие за „дружба“ между социалистическата държава и фашисткия режим. Това още повече обезкуражава и дезориентира антифашистките сили в целия свят и връзва до известна степен ръцете на Сталин в стремежа му да направи необходимото за укрепване на отбранителната способност на страната. Има някои доказателства, че още преди началото на войната е почувствал и разбрал политическата несъстоятелност на този свой ход. Докато пактът за ненападение е все пак в значителна степен принудителна мярка, договорът за „дружба“ е резултат от погрешен подход на Сталин към собствения му анализ и показва неспособността му да прави верни прогнози. В стремежа си да не се стигне до война или поне да се отдалечи началото й той прекрачва последната идеологично оправдана граница, а това повлича след себе си дълготрайни отрицателни последици.

Въпреки отчаяните си усилия да отсрочи войната Сталин успява да реши тази задача само отчасти. Скоро след подписването на договора за „дружба“ става абсолютно ясно, че войната се е приближила вече съвсем близо до нашите граници. Времето за политически маневри е отминало. Хитлер може всеки момент да нахлуе. Наистина поради редица причини фюрерът, по данни на съветското разузнаване, няколко пъти е отлагал датата за обявяване на война на Съветския съюз. Три пъти през май — 14, 15 и после 20 май. Един път през юни — от 15 на 22 юни. Сталин, който до последния момент не иска да вярва на тия данни, вече съзира не само мъглявите очертания на фашистката заплаха, той вижда ясно и агресивната, готова за скок на изток гигантска Хитлерова военна машина.

В ония предвоенни години армията се ползва с всенародна любов. Отличилите се в боевете на Халхин гол, край езерото Хасан, в Испания или в съветско-финландската война бойци и командири се превръщат в национални герои. Няма недостиг от кандидати за постъпване във военните училища. За армията народът дава мило и драго. Цялата страна познава най-добрите летци, танкисти и моряци. Службата в армията е въпрос на чест. Дисциплината и политическата съзнателност на личния състав не предизвикват никакво безпокойство в политическото и военното ръководство. Хората във военни шинели вярват на Сталин и на партията, макар моралният шок след репресиите да не е още напълно преминал. Интернационална дружба и братство свързват многонационалните колективи. Централните вестници редовно пишат за най-добрите в армията и флота, за постиженията на червеноармейците, командирите и политработниците в бойната и политическата подготовка. Само през август 1940 г. „Правда“ помества няколко уводни статии, посветени на армията и флота: „Свещен дълг на съветския гражданин“, „В бойните редове на Червената армия“, „Младежта — във военните училища!“. С голяма популярност се ползва Дружеството за съдействие на отбраната и на авиационно-химическото строителство в СССР.