Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

[…]

3. Народните врагове успяха да извършат доста пакости в областта на разпределението на кадрите. Като главна задача военният съвет поставя изкореняването докрай на остатъците от враждебните елементи, като се проучва всеки командир, началник и политически работник при повишаването му и се издигат смело проверени, предани и развиващи се кадри…

Командващ войските на Киевския военен окръг

По-надолу Тимошенко, Смирнов и Хрушчов съобщават, че „в крайна сметка безпощадното изкореняване на троцкистко-бухаринските и буржоазнонационалистическите елементи“ довежда до извършеното на 25 март 1938 г. обновяване на ръководния състав на окръга, както следва:

Най-слабото място във военното строителство са кадрите. А Сталин избива най-добрите и продължава да повтаря лозунга си „Кадрите решават всичко“. Огромният недостиг от военни специалисти, появил се през 1937 г. и 1938 г., ще бъде ликвидиран за не по-малко от 5, ако не и 7 години. Но както скоро става ясно, историята не ни отрежда чак толкова време. Налага се кадровите „дупки“ да се замрежват с краткотрайни курсове. Лятото на 1941 г. заварва 75% от командирите и 70% от политработниците на длъжности, заемани от тях по-малко от една година… Това значи, че гръбнакът на армията — офицерският корпус — не притежава необходимия опит за командване на подразделенията, частите и съединенията.

Изглежда, и Сталин започва да осъзнава това. Няма да научим дали се е измъчвал от угризения на съвестта и разкаяние за стореното, но едно е ясно: година, година и половина преди началото на войната той трескаво се опитва да направи нещо за ликвидирането или поне за намаляването на глада за кадри.

Известно е, че нарежда да се изготвят бързо предложения за увеличаване броя на слушателите във военните академии и за създаване на нови училища. Още през идната 1940 г. са образувани 42 нови военни училища, почти се удвоява броят на факултетите в академиите, организирани са многобройни курсове за подготовка на младши лейтенанти. Сталин бърза… Но му остава съвсем малко време. Загубите във висшия команден състав са прекалено големи, за да бъдат бързо компенсирани. Командир на взвод може да бъде подготвен за шест месеца. Но командващ военен окръг или армия? Израстването на командир от такъв мащаб продължава много години.

При това Сталин вижда, че острият недостиг от командни кадри се съчетава с ниското им професионално равнище, със значителното изоставане на бойната подготовка от изискванията, които предявява съвременната война. Тези мотиви прозвучават твърде забележимо в речта му пред слушателите, завършващи военните академии, произнесена в Кремъл на 5 май 1941 г. 73Тогава никой не е предполагал, че само месец и половина дели тази реч от началото на войната и тя вече почти нищо не може да промени…

В изказването си Сталин е рядко откровен и казва много от онова, което се е смятало за държавна тайна. Така например в желанието си да укрепи у младите командири вярата им в мощта на РККА той говори за техническото преустройство на армията и за рязкото увеличаване на числеността й. В началото на 1941 г. нашата армия, заявява той, наброява 300 дивизии (но не казва, че над една четвърт от тях са още в стадий на сформиране, а почти още толкова току-що са сформирани), от които една трета — моторизирани.

Както и по-рано, Сталин поставя ударението върху настъпателните действия: „Червената армия е съвременна армия, а съвременната армия е настъпателна армия.“ Тук отново изпъква една негова сериозна заблуда от принципен характер: подценява стратегическата отбрана и отбранителните операции. Макар че военнополитическото ръководство на страната винаги е подчертавало отбранителния характер на военната доктрина на Съветския съюз, за реализирането й се провъзгласява настъпателната стратегия. Уставите, заповедите, директивите, изказванията на народния комисар, а сега и на самия Сталин развиват в различни гами една и съща главна мисъл: „Войната ще се води на противниковата територия и победата трябва да бъде постигната с малко кръв.“ В подкрепа на тази концепция преди войната излиза книгата на Н. Шпанов „Първият удар“, изразяваща съвсем точно настроенията на значителна част от населението и военнослужещите — настроения, насаждани по всякакъв начин. Книгата пророкува, че след съкрушителния удар на Червената армия още на втория ден във фашистка Германия ще избухне въстание против нацисткия режим.