Дмитрий Волкогонов: Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

На 9 май 1945 г. донасят на Сталин стенограмата от състоялата се церемония по подписването на акта за безусловна капитулация на Германия. Ако се съди по написаното, всичко е свършило бързо. Все пак не съвсем, имало е някаква задръжка. Обади му се Серов от Берлин, а после му доложи и Берия. Според думите им церемонията по подписването на акта за капитулация се забавила с два-три часа „поради небрежното отношение към работата на сътрудника в Народния комисариат на външните работи посланика Смирнов, който изпуснал четири реда от текста на документа за капитулиране на германците, предаден от Москва, а съюзниците са забелязали това и отказали да подпишат. След сверяване с нашия оригинален текст изпуснатото било добавено и текстът на документа за капитулацията не срещаше никакви възражения“ 1. Сталин истински се ядосва на тази отколешна разхайтеност, която навсякъде ни съпътства.

Върховният главнокомандващ чете телеграмата и се опитва мислено да възстанови атмосферата, в която е протекло подписването. Толкова дълга и страшна война и такъв кратък завършек. Последните думи на ръководилия церемонията Жуков му се виждат прекалено прозаични: „Поздравявам главния маршал на авиацията Тедър, генерал-полковника от американската армия Спаатс и главнокомандващия френската армия генерал Делатър дьо Тасини с победоносното завършване на войната против Германия.“ 2Такъв безцветен венец накрая… Впрочем рано е още за венец. Предстои тежък пазарлък със съюзниците за следвоенното устройство на света. Войната с Япония няма да отнеме много време. Но колко е важно да се запази най-ценният плод на победата — дълготрайният и стабилен мир!

За Сталин е ясно, че неговият авторитет — признат безусловно преди войната само в Съветския съюз и навярно в Коминтерна — сега е международен, световен. При личните си срещи, а и в обширната кореспонденция с него лидерите на западните държави възхваляват ръководителя на съветската държава, върховния главнокомандващ Въоръжените сили на СССР. Новият президент на Съединените американски щати Хари Труман в посланието си до него отбелязва: „Вие доказахте пред света способността на свободолюбивия Ви и в най-висока степен храбър народ да сломи злите сили на варварството, колкото и мощни да бяха. По случай нашата обща победа ние приветстваме народа и армията на Съветския съюз и неговото превъзходно ръководство.“ 3Както винаги, Чърчил се обръща с по-прочувствено и може би по-проникновено послание. На 9 май по поръчение на британския премиер госпожа Клара Чърчил го прочита по радиото: „Изпращам Ви сърдечни поздравления по случай бляскавата победа, която удържахте, изгонвайки завоевателите от Вашата страна и разгромявайки нацистката тирания. Аз твърдо вярвам, че от дружбата и взаимното разбирателство между британския и руския народ зависи бъдещето на човечеството. Тук, в нашето островно отечество, ние днес мислим често за Вас и Ви изпращаме от дълбините на сърцата си пожелания за щастие и благополучие. Искаме след всички жертви и страдания в оная мрачна долина, която заедно пребродихме, да продължим сега в лоялна дружба и симпатия съвместния си път под ясното слънце на победоносния мир…“ 4В ония дни е невероятно, че същият този човек много скоро ще каже във Фултън съвсем друго.

Дьо Гол, когото Сталин смята за прекалено надменен горделивец, и той признава особената му роля в победата, подчертавайки в поздравителната си телеграма: „Вие създадохте от СССР един от главните елементи на борбата против държавите потисници, именно благодарение на това стана възможно да бъде удържана победата. Великата Русия и Вие лично заслужихте признателността на цяла Европа, която може да живее и да процъфтява само ако е свободна.“ 5Как взеха да говорят сега всички след победата… А какво говореха преди започването на войната? Колко много са поздравленията днес! Ето приветствените телеграми от Болеслав Берут, Чан Кайшъ, Йосип Броз Тито, регентите на България, Маккензи Кинг, Юхан Нюгорсвол, Джоузеф Чифли, Махмуд Фахми Ел Нокраши, Зденек Фирлингер, Миклош Бела, Карл Манерхайм и много други държавни лидери. Сталин отмества настрани купчината приветствени послания и вземайки по навик лулата си, тръгва по своя обичаен многогодишен път — двадесет крачки към едната стена на кабинета, пак толкова към другата.