Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

В разбъркания свят всичко се е разшавало — народите, армиите, ръководителите. Дори полупарализираният Рузвелт се е впуснал в дълги пътувания с крайцери и самолети. Само Сталин мина в завършилата война с най-малкото: единственото в живота му пътуване със самолет до Техеран през 1943 г., отиването му до Крим на срещата с Чърчил и Рузвелт в началото на 1945 г., извършеното скришом посещение на фронта през август 1943 г. „Вождът“ на най-голямата в света държава не обича да му се изпречват пространства. Иска всичко да знае, но само оттук, от кабинета си. Мисли, че от Кремъл ще се научи да вижда надалече като от връх Елбрус. Навикът му към самотничество (Кремъл — близката вила) го прави още „по-загадъчен“. Не зная как би се държал, ако по негово време имаше телевизия? Но в ония години Сталин предпочита да говорят, да пишат и да мислят за него, да го виждат колкото е възможно по-рядко. Достатъчен му е тесният кръг за общуване; членове на Политбюро, понякога неколцина народни комисари и военачалници, много рядко — дейци от чужбина.

Предстои му в скоро време последното в живота му задгранично пътуване. Чрез специалния помощник на президента на Съединените американски щати Хари Хопкинс, с когото се среща в Москва на 26 юни, той предлага на съюзниците да не се обсъждат повече въпросите и да се състои среща в Берлин на най-високо равнище. Вече почва да усеща, че през войната у него се е натрупала оловно тежка умора и все по-трудно се справя с нея. Шестдесет и петте години, от които повечето бурни, тегнат като гири на краката му. Взел е твърдо решение след завършване на войната в Далечния изток да помисли за сериозна и продължителна почивка на юг. Уверен е, че родният Кавказ ще влее в него нови сили. Та нали преди войната заминаваше почти всяка година в края на лятото на юг за месец и половина, два и продължаваше да следи от Сочи най-внимателно как вървят нещата.

Труман и Чърчил се съгласяват да се срещнат в Берлин, но отлагат срещата за 15 юли 1945 г. Сталин още не знае, че като предлага по-късна дата за провеждане на конференцията, президентът на САЩ държи сметка за времето, когато ще бъде готова за изпитания американската атомна бомба. (В Съветския съюз също се разгръщат проучвания в тази област, възложено е на Берия да отговаря за тях. Още през март 1945 г. Сталин извиква началника на Главно управление „Кадри“ при Народния комисариат на отбраната генерал-полковник Голиков да докладва уволняват ли се от армията специалистите физици, за да бъдат изпратени в научноизследователския физически институт на Скобелцин и в други научни центрове. А още по-рано Берия му долага, че в подведомствената на НКВД система са създадени от него няколко лаборатории, където са привлечени излежаващи наказанието си руски учени.) Но когато в Потсдам Труман му съобщава за успешния опит с атомна бомба в Аламогордо, Сталин не проявява външно никакъв интерес. Участващият в Берлинската (Потсдамската) конференция Громико в мемоарите си пише: „Чърчил очакваше с вълнение кога Труман ще завърши разговора си със Сталин. И когато това стана, английският премиер побърза да попита президента на Съединените американски щати:

— Е?

Труман отговори:

— Сталин не ми зададе нито един уточняващ въпрос и само ми поблагодари за информацията.“ 6

Събеседниците гадаят дали Сталин е разбрал, или не е разбрал значението на това съобщение. Те не знаят, че същата вечер Берия ще изпрати шифрована телеграма в Москва за необходимостта да се ускори до максимум работата в ядрената област. Но това ще стане на 24 юли в Потсдам. А сега Сталин се готви да пътува.

„Вождът“ без никакво двоумение отхвърля плана да лети с дъглас. Съобразявайки се с мнението на специалистите, Берия се опитва да му докаже, че полетът ще бъде абсолютно безопасен. Но диктаторът е непреклонен. Той и досега си спомня с ужас миговете, когато в края на 1943 г. летя към Техеран и някъде над планините самолетът на няколко пъти пропадаше във въздушни ями. Стиснал с всички сили облегалката на креслото, с изкривено от страх лице върховният главнокомандващ едвам дойде на себе си и дълго не смееше да погледне към Ворошилов, който седеше в отсрещното кресло. Ами ако е забелязал неговото безпомощно състояние? Но и той, изглежда, е изпитал същите усещания. Затова решават сега пътуването до Берлин да бъде с влак. Берия изработва специален маршрут — северно от обикновения. Специален влак с бронирани вагони, със специална охрана, съпроводен от специални придружители.