Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

След като се върне в луксозното си двуетажно жилище, Сталин преглежда шифрованите съобщения от Москва, звъни понякога в Москва по правителствената телефонна връзка, отива до прозореца, сяда в креслото и се взира в парка, в красивото езеро, в хилавите борове. За какво ли мисли на германска земя, родила гигантската военна машина, с която четири безкрайно дълги години трябваше да води съсипваща борба на живот и смърт? Може би си спомня, че тук, на тази земя, е родена идеологията, чийто главен жрец вече дълги години е той? Може би си спомня пленума на Централния комитет на партията през януари 1924 г., когато, взимайки думата в разискванията по доклада на Зиновиев за международното положение, заявява, че „не поддържа репресиите против Радек за грешките му по германския въпрос“ 9. Но осъди тогава Радек за курса му към съюз с германските социалдемократи, без да разбира, че всъщност оттук ще започне една от неговите погрешни линии в международните работи. Може би ако комунистите се бяха обединили със социалдемократите, нямаше да позволят на фашистката хидра да надигне глава… А колкото до репресиите — тогава те все още не бяха нужни, не им беше дошло времето. Като се сети за Радек, спомни си и за неговата шега — игра на думи, измислена от него през 1928 г., когато се е намирал на заточение в Томск. Но този път вече изпратен там от Сталин. Тази шега генералният секретар не му прости. Бяха му донесли, че Радек бил казал: „Между мен и Сталин различието ни е по аграрния въпрос: той иска моята персона да лежи в черната земя, а пък аз искам обратното.“ Е, вярно е, по време на заточението си Радек бързо сменя посоката… През септември 1928 г. изпраща телеграма до Сталин с протест против продължаващите арести и заточения на членове на троцкистката опозиция и с искане Троцки да бъде върнат от Алма Ата поради влошено здравословно състояние. А само след половин година в писмото си до Сталин и до ЦК на ВКП(б) осъди изказванията на Троцки в буржоазния печат…

Колкото повече старее, толкова по-често паметта му се връща към миналото. Радек отдавна го няма, а ето че си спомни за него — някога, още в началото на 20-те години, тоя човек се занимаваше с германския въпрос… Може би защото се беше уморил от дългите дебати с Труман и Чърчил, се сети за Телман, на когото не можа (или не поиска) да помогне? В края на 1939 г. Молотов му доложи, за телеграмата на тогавашния съветник в полпредството (легацията) в Берлин Кобулов, който съобщава, че при него е идвала жената на Ернст Телман. Тя знаела за сключения договор за „дружба“ с Германия и молела Москва да се опита да отърве мъжа й от фашистките мъчилища. А за себе си казала, че „не вижда никакъв изход, защото, нямайки средства за съществуване, буквално гладува“. В съответствие с телеграмата Кобулов и заявил, че „ние с нищо не можем да й помогнем“. В очите й се появили сълзи и тя попитала. „Нима цялата негова дейност в полза на комунизма е била напразна?“ Кобулов й повторил отговора си. Той казал, че жената на Телман „искаше от нас съвет — може ли да се обърне към Гьоринг с молба, аз й отговорих, че това си е нейна частна работа. Много огорчена, Телман си отиде“ 10.

Сталин си спомня, че погледна тогава Молотов и каза: помислете, може би ще трябва да се помогне на жената на Телман с марки? Но не взе никакво радикално решение за Ернст Телман, който беше успял да предаде от фашистките тъмници няколко писма до Москва с молба за помощ. Сталин не поиска да се обърне лично към Хитлер с такава молба, не желаеше да „помрачава“ договора за „дружба“. Макар че след като предаде на германците групата антифашисти, можеше да спаси не само Телман. Изглежда, Кобулов е бил прав, като е казал, че „това си е частна работа на Роза Телман“. Както винаги, Сталин не изпитва никакви угризения на съвестта. За него съвест, обърната към миналото, изобщо не съществува… Все пак, мислейки за Роза Телман, той си спомня, че веднага след победния акорд на войната Берия му докладва един документ, свързан с вожда на германския пролетариат. Да, да, помни, имаше такъв документ.

„До Държавния комитет по отбраната, за др. Сталин Й. В. Пълномощникът на НКВД на СССР при 2-ри белоруски фронт др. Цанава съобщи, че оперативните групи на НКВД са открили жената на Е. Телман Роза Телман, която била избягала от концлагер и се криела в гр. Фюрстенберг, и дъщерята на Телман Ирма Фьостер, освободена от частите на Червената армия от концлагера в гр. Нойбранденбург…

Р. Телман разказала, че е видяла за последен път Телман на 27 февруари 1944 г. в затвора в гр. Бойтен в присъствието на човек от гестапо. Казал бил, че го подлагат на постоянни мъчения, искайки да се откаже от убежденията си…