Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Ще разкажа за това по-подробно, защото операцията по пътуването на „вожда“ до Берлин се е подготвяла изглежда къде-къде по-усърдно от много бойни операции. Сталин иска често да му се докладва как върви подготовката за конференцията, как се осигурява превозът, интересува се от подробностите, дава указания. В операцията по пътуването на „вожда“ и отстраняването на всякаква опасност по време на път са включени десетки хиляди хора. Две седмици преди да тръгне за Берлин, на бюрото на генералисимуса се появява документ, който най-добре от всичко друго характеризира отношението на Сталин към собствената му персона:

„До другаря Сталин Й. В.

другаря Молотов В. М.

НКВД на СССР докладва, че подготвителните работи по осигуряването на приемането и настаняването за предстоящата конференция са завършени. Подготвени са 62 вили (10 000 кв. метра) и една двуетажна жилищна сграда за другаря Сталин — 15 стаи, открита веранда, мансарда (400 кв. метра). Жилищната сграда е осигурена с всичко. Има свързочен възел. Приготвени са запаси от дивеч, животни и птици за клане, деликатесни, бакалски и други стоки и питиета. Създадени са три помощни стопанства на 7 км от Потсдам с животни и птицеферми, със зеленчукови бази, работят две хлебопекарници. Целият персонал е от Москва. Готови са две специални летища. За охрана са привлечени 7 полка от войските на НКВД и 1500 души от оперативния състав. Организирана е охрана е 3 пояса. Началник на охраната на жилищната сграда е генерал-лейтенант Власик. Охрана на мястото на конференцията — Круглов.

Подготвен е специален влак. Маршрутът е с дължина 1923 километра (в СССР 1095, в Полша — 594, в Германия — 234). Безопасността на пътя осигуряват 17 хиляди души от войските на НКВД, 1515 души от оперативния състав. На всеки километър от железопътната линия има от 6 до 15 души охрана. По целия път ще се движат 8 бронирани влака от войските на НКВД.

За Молотов е подготвена двуетажна сграда (11 стаи). За делегацията — 55 вили, от тях 8 отделни жилищни сгради.

Изпуснах само някои подробности. Трудно е да бъдат намерени прецеденти с такива мерки за безопасност. Колко далече е отишъл „вождът“ в своя „аскетизъм“ от 20-те години! Колкото повече нараства славата му и колкото повече старее, толкова повече се страхува за живота си. И до самото си тръгване пита Берия, понякога по няколко пъти на ден, ту дали е запазено в тайна заминаването, ту колко са дебели бронираните плочи на вагона, ту какъв е графикът на движението през Полша… Дали си е спомнял, че същия този път — от Москва до Берлин — съветският войник е преминал пеша под огъня на противника? Ако се съди по мащаба на приготовленията — надали.

Когато на 17 юли в 12 часа по обяд се среща в Потсдам с Труман, след размяната на приветствия Сталин казва:

„Моля да ме извините за закъснението ми с един ден. Задържах се поради преговорите с китайците. Исках да летя, но лекарите не ми разрешиха.“

„Напълно ви разбирам. Радостен съм да се запозная с генералисимус Сталин“ — отвръща Труман.

Сталин закъснява, за да подчертае кой е. Великия вожд може и трябва да го чакат… Сталин е прилагал неведнъж този психологически похват. Членът на английската делегация на преговорите в Потсдам сър Уилям Хайтър си спомня: „Сталин през цялото време закъсняваше за заседанията и бяхме принудени дълго да го чакаме.“ 8

Вечерта „голямата тройка“ започва да дели плодовете на победата в Европа. Това се оказва по-просто, отколкото да запазят задълго съюза си. Всички усещат, че странният им „алианс“ преживява по всяка вероятност последните си дни. Все пак август ще им напомни още веднъж за техния съюз.

Нито Сталин, нито партньорите му са могли да предположат, че след малко повече от четири десетилетия светът ще научи за „новото мислене“, в което приоритетни ще станат общочовешките ценности. В ония дни това би изглеждало абсолютна утопия… Съюзниците трябвало не само да си поделят плодовете на победата, но и да очертаят новото разпределение на силите.

Дългият кортеж от съпровождащите Сталин автомобили спира пред неголяма сива богаташка къща на 7–8 минути път с кола от Цецилиенхоф, дворец на някогашния германски кронпринц Вилхелм. От 17 юли в продължение на две седмици ръководителите на трите държави уточняват резултатите от войната, спорят за съдбата на страните от Източна Европа, търсят пътища за решаване на полския въпрос, поделят си германския флот, определят размерите на репарациите, договарят се за съденето на военнопленниците, съгласуват приблизителните срокове за завършване на войната с Япония и обсъждат много други въпроси. На тринайсет заседания на ръководителите на правителствата и на дванайсет на министрите на външните работи са разгледани над сто проекта на различни документи.