Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

Когато свършва с шифрованите донесения на разузнавателния апарат, Сталин дълго прелиства, подчертава и отново се връща към прочетеното в книгата на английската писателка Дороти Уудмън „Германия се въоръжава“. Заинтересувала го е по-специално главата „Идеологическата подготовка за война“. Призивите, лозунгите на фашизма са обърнати не толкова към разума и интелекта, колкото към инстинктите и националистичните чувства. Култовите норми, слепият фанатизъм, насаждан от цяла пирамида фюрери, специално въведените ритуали замъгляват политическото съзнание на хората, създават безмозъчни и жестоки изпълнители. Фашистките идеолози изграждат обстановка на психологическа екзалтация и националистическа истерия, използвайки това за своите намерения.

След като прекарва цялата вечер в изучаване на материалите за фашизма и за неговия фюрер, Сталин разбира, че фашистката идеология е безпринципно съчетание на разнородни, несъвместими и противоположни възгледи, има за духовна основа антикомунизма и се опира на превърнатата в романтика история на прадедите, на фалшифицираната философия на историята, култа към грубата сила и възхвалата на арийския „свръхчовек“. „Вождът“ е поразен от крайно откровения социален цинизъм на идеолозите на райха. Според него такива идеи не се пропагандират публично. Да, компромисът с тия хора е много опасен. Но да се скара с Германия сега без споразумение с Англия и Франция той просто не е готов.

И Сталин търси решение. Разговорите с неговите съратници едва ли ще му дадат нещо съществено. Единовластието му толкова се е задълбочило, че почти цялото му обкръжение само се опитва да налучква мнението или желанието на „вожда“ и с най-голяма готовност се съгласява с неговите думи. Няма да бъдем обективни, ако не признаем, че при тази обстановка за изработването на „курса“, на „линията“ Сталин е бил принуден да разчита преди всичко на себе си. Приближените му гледат да казват не онова, което мислят, а което по тяхно мнение той иска. Но вината за това е преди всичко негова, тъй като той е парализирал творческите, принципните колективни дискусии и обсъждания.

Скоро ще удари часът на истината, а Сталин все още умува за трите варианта на решението си: да се споразумее с Англия и Франция, да сключи пакт с Германия или — което е крайно нежелателно — да остане в изолация. Естествено, за предпочитане е първият вариант като най-благоприятен. Де да беше създадена вече антифашистката коалиция, която щеше да има не само огромен материален потенциал, но и да се ползва с голямо морално предимство… Но изпадналият в политически цайтнот Сталин решава, че не може повече нито да чака, нито да рискува. Явно не му достигат издръжливост и търпение. Още повече защото Лондон и Париж като че ли все още чакат нещо друго, не проявяват искрено желание да тръгнат по пътя на сближаване със Съветския съюз. Но все пак грешката на Сталин се състои преди всичко в това, че надценява възможността за създаване на блок между Англия, Франция и фашистка Германия.

През август се очертава своеобразна ситуация. Заседанията на трите военни делегации се нижат едно след друго без никакъв напредък. Едновременно, вече на политическо равнище, трескаво се осъществяват контакти между представителите на Москва и Берлин. Малцина знаят, че в началото на август и в Лондон се водят тайни англо-германски преговори. Германският посланик в Англия Х. Дирксен и упълномощеният от британския премиер Х. Уилсън се опитват да прехвърлят „мостове“ между двете страни. Еволюцията на събитията е бързотечна. И Сталин чете донесението на Астахов от Берлин, носещо дата 12 август: „Конфликтът с Полша назрява с ускоряващ темп, в най-кратко време може да се разразят решителни събития… Печатът се държи изключително коректно към нас… Обратно, по отношение на Англия подигравките прехвърлят всякакви граници на елементарно приличие…“ 27

На другия ден Астахов съобщава: „Изхождайки от нашето съгласие да водим преговори за подобряване на отношенията, германското правителство би искало да се пристъпи към тях възможно по-скоро…“ 28

На 15 август Шуленбург връчва на Молотов меморандум, в който се казва: „От гледна точка на германското правителство между Балтийско и Черно море няма нито един въпрос, който не би могло да бъде разрешен при пълно удовлетворяване на двете страни. Тук се отнасят въпросите за Балтийско море, прибалтийските държави, Полша, Югоизтока и други такива.“ 29Както се вижда, Берлин дори не прикрива цинизма си.