Дмитрий Волкогонов: Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

Ако човек прочете дневниците на Молотов и на заместника му Потьомкин, а те и двамата неколкократно се срещат с английския посланик У. Синдс и с френския посланик П. Наджиар, ще се убеди, че тези дипломати не са изключвали вероятността от военно споразумение със СССР с цел да бъде пресечена една възможна германска агресия, но са избягвали да разглеждат конкретни въпроси. В използваната от Народния комисариат на външните работи отделна сграда на улица „Спиридоновка“ №17 се разиграват политически маневри. Де да са знаели тогава страните, че изпускат шанс с историческа важност! Защото, ако през 1939 г. се беше създала антифашистка коалиция, твърде много неща щяха да тръгнат по друг път. Представителите на западните държави няколко пъти питат: „Означава ли отстраняването на Литвинов от поста народен комисар на външните работи някаква промяна във външната политика на Съветския съюз?“ 15На 11 май 1939 г. по време на разговора на Молотов с временно изпълняващия длъжността посланик на Франция в СССР Ж. Пайяр французинът пита:

„Ще бъде ли съветската политика такава, каквато беше при Литвинов?“

„Да. Във френското и в английското правителство се извършват по-често смени на министри, без това да предизвиква особени усложнения…“

„Може ли да се смята, че статията «По международното положение», публикувана в «Известия», изразява мнението на правителството?“

„Това е мнение на вестник «Известия» — орган на Съветите на депутатите на трудещите се, които са местни органи. «Известия» не може да се смята за официоз…“ 16

Такова е отношението на Молотов към съветите и към „Известия“. А официално новият народен комисар на външните работи не се разграничава от линията на Литвинов. Макар проницателните политици да разбират, че сега Германия има по-големи шансове да попречи на съюзяването на западните демокрации със Съветския съюз. В обстановката на взаимно недоверие това се постига по-лесно. Ясно е каква фатална роля изиграва кризата в доверието, съществуваща между преговарящите страни.

Германия прави всичко възможно само и само да попречи на евентуалното сближаване на СССР с Англия и Франция. Преди началото на тристранните преговори между Съветския съюз, Англия и Франция германският посланик в Москва Шуленбург успява да си издейства среща с Молотов, на която достатъчно остро натрапва главната си идея: „Между СССР и Германия няма политически противоречия. Налице са всички възможности за съгласуване на взаимните интереси.“ Молотов, който още не знае как ще протекат съветско-англо-френските преговори, отговаря предпазливо и мъгляво: „Съветското правителство се отнася положително към стремежа на германското правителство за подобряване на отношенията…“ 17Това става по време, когато английската и френската делегация са пристигнали вече В Москва и Сталин е одобрил инструкцията за съветската делегация на преговорите.

В началото на август 1939 г. „командата“ на Берия подготвя справки за членовете на английската и френската военна мисия, пристигнали в Москва за преговорите. В тях са описани с пълни подробности Дракс, Барнет, Хейууд, Думенк, Вален, Вийом и другите членове на делегациите. В „снимките“ освен другото се казва например, че Дракс е станал неотдавна морски адютант на краля и че е кавалер на царския орден „Свети Станислав“, че през ноември Думенк трябва да стане член на висшия военен съвет и е специалист по моторизирането на армията, но с политика никога не се е занимавал. 18За Сталин тези данни не са интересни. На него веднага му прави впечатление, че освен неколцината генерали в делегациите са включени доста младши офицери като капитан Совиш, капитан Бофър и други. И разхождайки се из кабинета си, подхвърля на Молотов и Берия:

„Това е несериозно. Тия хора не могат да имат необходимите пълномощия. Лондон и Париж искат, както и по-рано, да играят покер, а ние бихме искали да научим могат ли те да се съгласят на европейски маневри…“

„Но както изглежда, все пак преговори трябва да се водят. Нека да разкрият картите си“ — казва Молотов, вперил поглед в очите на Сталин.

„Е, няма как, щом трябва — трябва“ — отсича сухо Сталин.

На започналите през август 1939 г. военни преговори (съветската делегация е в състав К. Е. Ворошилов, Н. Г. Кузнецов, А. Д. Локтионов, И. В. Смородинов, Б. М. Шапошников) картината бърже се прояснява. Западните страни не желаят да разпрострат гаранциите си върху прибалтийските държави. Нещо повече, съдействат за сближаването им с Германия. И още докато траят англо-френско-съветските преговори, Хитлер натрапва на Латвия и Естония свои договори. Враждебна линия по отношение на СССР започва да води и хортистка Унгария. На практика позицията на полското правителство не се е изменила — тя е същата както по време на разговора на министъра на външните работи на Полша Ю. Бек с Хитлер през януари 1939 г. Тогава Бек заявява, че Полша „не придава никакво значение на така наречените системи за сигурност“, които са претърпели провал. На свой ред министърът на външните работи на Германия Рибентроп на срещата си с Бек подчертава: Берлин се надява, че „Полша ще заеме още по-ясно изразена антируска позиция, тъй като иначе едва ли ще можем да имаме общи интереси“ 19. Става известно, че по време на тайната си визита в Германия румънският крал Карол II е заявил на Хитлер: „Румъния е настроена против Русия, но не може открито да изтъква това поради съседството си с нея. Румъния обаче никога няма да допусне преминаване на руски войски през територията й, макар често да се твърди, че тя уж е обещала на Русия да пропусне войските й. Това не отговаря на действителността.“ 20