Дмитрий Волкогонов: Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

След разговорите си с Литвинов Сталин усеща, че народният комисар на външните работи не вярва на Хитлер и е готов упорито да търси споразумение със западните демокрации. Тази прибързана и предварително избрана позиция се сторила на Сталин подозрителна. В разговор с Берия той се разпорежда Литвинов да бъде подложен на по-внимателно наблюдение. Обаче по каприз пак на диктатора най-лошото не се случва. Но смяната на Литвинов е посрещната в Берлин като „добър сигнал“. Временно изпълняващият длъжността дипломатически представител на СССР в Германия Астахов докладва в Москва: германците смятат, че са се появили шансове за подобряване на германско-съветските отношения. „Предпоставките за това се очертаха по-ясно след смяната на Литвинов…“ 11Сталин спира в последния момент своя цербер и се ограничава само с отстраняването на Литвинов от поста народен комисар на външните работи, като дава този пост на Молотов. Издигайки в този сектор фактически втория човек в държавата, „вождът“ иска да покаже на всички какво голямо значение придава СССР на външнополитическите въпроси, на делото за запазване на мира, Сталин решава, че подписаните в средата на 30-те години договори за взаимна помощ с Франция и Чехословакия „не заработват“. Но всичко това ще стане през май 1939 г.…

Когато през 1938 г. Хитлер се готви да погълне Чехословакия, Сталин на няколко пъти (през март, април, май, юни, август) възлага на Народния комисариат на външните работи да намери форми и начини публично да бъде потвърдена готовността на Съветския съюз да защити Чехословакия. Създава се впечатление, че и президентът Бенеш е склонен да приеме тази помощ. На 20 септември Москва отново изпраща положителен отговор на запитването на Прага за възможността и готовността на СССР да защити Чехословакия от готвещото се нахлуване. 12Народният комисар на отбраната подписва директива, съгласно която в Киевския особен военен окръг (КОВО) се създава специална групировка войски; в Белоруския особен военен окръг (БОВО) се предвиждат оперативни придвижвания на съединенията за създаване на съответните групировки. Разиграни са специални учения. Укрепените райони и системата на противовъздушната отбрана са приведени в бойна готовност. В края на септември началникът на Генералния щаб Шапошников изпраща телеграма до западните окръзи със следното съдържание: „До специално нареждане червеноармейците и младшите командири, изслужили установените срокове на служба в редовете на Работническо-селската Червена армия (РККА), да не се уволняват от редовете на армията.“ 13В много райони се извършва частична мобилизация. В бойна готовност се поставят повече от седемдесет дивизии. А в същото време се подготвя мюнхенската спогодба… Сталин разбира, че страхът от „комунистическата зараза“ е по-силен от гласа на разума. И не греши.

При създалите се условия чехословашкото правителство се оказва неспособно да постави националните интереси над класовите. Под натиска на Англия и Франция то коленичи пред Хитлер. Франция също предпочита да анулира договора си с Чехословакия. При тези условия — разсъждава Сталин — главното е да не се даде възможност на империалистическите държави да образуват блок, насочен против Съветския съюз. По негово указание Литвинов, а по-късно и Молотов започват активно да проучват възможностите за проваляне на империалистическия сговор против СССР. Сталин е много обезпокоен от съдържанието на „мюнхенската кошница“ — англо-германската декларация за ненападение, подписана през септември 1938 г., както и френско-германската спогодба със същото съдържание, подписана през декември 1938 г. Фактически тези споразумения дават на Хитлер „зелена улица“ на изток. Нещо повече — при определени условия може да станат основа на антисъветски съюз. Сталин разбира, че ако това стане, не би могло да се измисли по-лоша ситуация за страната.

Още преди XVIII конгрес на партията той нарежда на народния комисар на външните работи да се обърне към британското и френското правителство с предложение да се започнат тристранни преговори по изработване на мерки за пресичане на по-нататъшната фашистка агресия. Възнамерявайки да окажат с това натиск върху Хитлер, Англия й Франция се съгласяват да водят преговори. Но намеренията им твърде скоро излизат наяве. Многобройни са източниците, които доказват, че Лондон и Париж искат преди всичко да насочат агресията на Хитлер на изток и без никакво желание изслушват предложението на Съветския съюз за създаване на „преграден вал“. Литвинов пише на съветския политически представител в Лондон Майски: „Засега Хитлер си дава вид, че не разбира англо-френските подмятания за свобода на действията му на изток, но може би ще разбере, ако в добавка към подмятанията Англия и Франция му предложат и нещо друго.“ 14