Хаим Оливер - Гол от засада

От своя страна половин-защитникът №6 пъхна ръка в дупката на дюшека, извади стъклената тубичка с червения етикет и я прибра в джоба на панталоните.

Утре е решителният ден, трябва да бъде готов!

… Тогава той бе стоял под телескопа, за да разчете по звездите резултата от мача…

Сега дори не се качи в „Нострадамус“. Йогата също отдавна не бе стъпвал в своята обсерватория, напълно убеден, че звездите и бездруго са на страната на РЕДУТ.

Отвори пакета, който му бе подарил ККДЖЗЗМФ: бе комплект германски технически фокуси. Едва го погледна и го бутна под леглото, при старите играчки…

Главата му бе съвсем празна, по-празна от междузвездния вакуум… Той се прозя.

Помните ли? Тогава той не беше още член на РЕДУТ, а само кандидат за националния отбор по вдигане на щанги — лека категория, имаше страхотни мускули и вдигаше трийсет кила наведнъж.

Сега, влачейки мързеливо крака към леглото, той видя в ъгъла някаква гира и по навик се опита да я вдигне. Не можа.

Гирата тежеше пет кила!…

… Тогава той мечтаеше да влезе в РЕДУТ.

Сега беше редовен редутабъл, но му беше скучно и си мислеше за Пловдив и за битките с команчите от Сахат-тепе. Защото редутаблите са си редутабли, а той все пак е индиански вожд и жадува за скалпове…

Скочи върху леглото и нададе бойния вик на апалахите…

Помните ли? Тогава той бе устоял на съблазънта да изяде четиринайсетте кебапчета, които баба Зора му бе опекла.

Сега дядо Анжел устрои в негова чест величествен прием с коктейли — солени бадеми, пушени акули, китайски бамбукови пръчки, румънска мамалига и японски раци. Присъствуваха видни лица, между които директорката на кланица „Милосърдие“, директорът на Института по кибернетика, главният редактор на „Вечерни футболни новини“, артисти, режисьори, журналисти и други. Всички те, след като унищожиха съдържанието на бюфета, наобиколиха дясната свръзка на РЕДУТ, за да чуят интервюто, което журналистът Пампонов взимаше от него. Ето част от разговора:

Пампонов: Хер Берлински, какво мислите за родния футбол?

Дани Берлински: Наш роднински футбол на много високо ръгнище. Утре ние убием МЛЕЧНИ ЗЪБИ и изплюем костилки.

Пампонов: Кому дължите вашите главозамайващи успехи?

Дани Берлински: Наш главозамайване ние дължиме на цяла наша общественост. Ние викаме горещо „данке!“ на танте Гица, на роднинска телевизия, на роднински наши вестници и на всички други обуватели, които подкопаха наш отбор.

Пампонов: Вие очевидно искате да кажете „обожатели, които подкрепиха нашия отбор!“

Дани Берлински; Да, и на тях ние посраняваме наш утрешен велик побед!

Пампонов: Вашето посвещение ни трогва дълбоко! Желаем триумф в борбата с МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ.

Всички изръкопляскаха, а Дани се намърда до бюфета и така се наплюска с румънска мамалига и пушена акула, че едва се довлече до леглото.

… Тогава той бе избягал от сутерена на вуйчо си и бе отишел да спи в „Океана на бурите“, гладен и жаден.

Сега бе се излегнал върху кушетката на леля Гица, хрускаше пържени картофи, а около него като самодиви в бяла премяна няколко ДЖЗЗМФ шетаха и пълнеха тавата с картофи… Една му вишновка в чаша поднасяше, друга му на китара свиреше, а трета му гласно „Конника без глава“ четеше…

… Тогава той бе се заредил с енергия, като бе пробягал стълбището от първия до дванайсетия етаж и обратно пет пъти и бе скачал на въже петстотин и шест пъти…

Сега нагласи новата си моторетка в средата на стаята, яхна седлото и пусна мотора.

Кооперацията се разтърси, махалата се разхълца от адския шум, но никой не се обади: всички с умиление си мислеха, че Влади кара своята нова моторетка…

Това продължи, докато бензиновият резервоар се изпразни…

Помните ли? Тогава двамата кротко спяха, погълнали точно по хиляда калории.

Сега Сисулу напразно се мъчеше да заспи, защото Ухуру непрекъснато се стряскаше в съня си и мъчително пъшкаше. Тя сънуваше кварталната вакханалия, дивите крясъци, изкривените горилоподобни лица, ослепителния блясък на прожекторите и заплашителното бръмчене на камерите, което тъй много напомняше ръмженето на кръвожадните тигри в джунглата…

Сисулу заспа чак призори…