Майкъл Крайтън - Разкриване

Но Том вече бе обзет от нежелание, разгневената топлина чезнеше, в мислите му проблесна неканена мисъл: Не си струва.

Чувствата му се преобърнаха, той изпита познато усещане. Да се видиш с предишна любовница, да се съгласиш да вечеряте, после пак да започнеш връзката, да бъдеш обзет от желание и изведнъж в сюблимния миг на прегръдката да си спомниш всички неприятности по време на връзката, да се сетиш за старите кавги, разочарования и раздразнения, да съжалиш, че изобщо си започвал. Изведнъж да се замислиш как да се отървеш, да спреш започнатото. Обикновено обаче няма начин да се отървеш.

Пръстите му още бяха в нея. Мередит се извиваше, за да достигне до най-чувствителните места. Сега беше по-влажна, устните й бяха по-сочни. Тя разтвори крака по-широко. Дишаше много тежко и го галеше с пръсти.

— О, Боже, чувствам те страхотно — прошушна тя.

Обикновено няма начин да се отървеш.

Тялото му беше напрегнато и готово. Твърдите зърна на гърдите й се притискаха в него. Пръстите й го галеха. Тя лизна долния край на ухото му с бързо движение на езика и в миг не остана нищо друго освен желанието — силно и гневно, разпалено още повече от мисълта, че всъщност не му се иска да бъде там, че тя ловко го е докарала до това състояние. Сега щеше да я начука. Искаше да я начука. Силно.

Мередит усети промяната в него и изпъшка. Спря целувките, облегна се назад на канапето и зачака. Гледаше го през полуспуснати клепачи и кимаше. Пръстите му продължаваха да я докосват бързо и ритмично. Тя се задъхваше. Том се обърна и я притисна по гръб. Мередит придърпа полата и се разкрачи още. по-широко. Том се приведе и в този миг тя се усмихна всезнаещо и тържествуващо. Той побесня от вида й на победителка. Искаше му се да я улови, да я накара да изгуби самообладание като него, да я принуди да се отдаде всецяло, да изтрие самодоволното отчуждение от лицето й. Разтвори устните й, но не проникна в нея, протакаше, продължаваше с пръсти, дразнеше я.

Мередит изви гръб в очакване.

— Не, не… моля те…

Той продължаваше да изчаква, вперил поглед в нея. Гневът му се топеше също така бързо, както се бе надигнал, мислите го отнасяха някъде далеч, връщаха се предишните задръжки. В миг на безпощадна яснота Том се видя отстрани — насред кабинета, задъхан женен мъж на средна възраст със смъкнати до коленете панталони, наведен над една жена върху прекалено тясното служебно канапе. Какво, по дяволите, правеше тук?

Погледна лицето й. Гримът беше почнал да се размазва в ъгълчетата на очите и около устата.

Мередит го хвана за раменете и го задърпа към себе си.

— О, моля те… Не… не…

После извърна глава настрани и се изкашля.

Нещо се прекърши в него. Той студено се изправи.

— Права си. — Стана от канапето и вдигна панталоните си. — Не бива да го правим. Мередит се изправи.

— Какво правиш? — Изглеждаше озадачена. — На теб ти се иска не по-малко, отколкото на мен. И ти прекрасно го знаеш.

— Не — каза той. — Не бива да го правим, Мередит. Закопчаваше колана си и отстъпваше назад. Мередит го изгледа недоумяващо, сякаш току-що се пробуждаше.

— Не говориш сериозно…

— Не искам. Не ми харесва Очите й се изпълниха с гняв.

— Проклет мръсник!

Тя пъргаво скочи от канапето, втурна се към него и го заудря със стиснати юмруци.

— Копеле! Мръсник! Шибано копеле! Том се мъчеше да закопчае ризата си, като избягваше ударите.

— Лайно! Копеле!

Мередит обиколи от другата страна, грабна го за ръцете, за да му попречи да се закопчае.

— Не може! Не може да постъпваш така с мен!

Разхвърчаха се копчета. Мередит го издраска, по гърдите му останаха дълги червени следи. Том пак се обърна, за да се отърве от нея. Единственото му желание беше да се махне от кабинета. Да се облече и да се махне. Мередит го удари по гърба

— Скапаняк, не можеш да ме оставиш така!

— Стига, Мередит, свършено е.

— Майната ти! — Тя го сграбчи за косите, дръпна го надолу с изненадваща сила и го ухапа гневно по ухото. Прониза го остра болка и той грубо я отблъсна Мередит се олюля, изгуби равновесие, бутна стъклената масичка за кафе и се просна на пода. Изправи се задъхана — Проклет мръсник!

— Мередит, остави ме на мира.

Том пак закопчаваше ризата си. Единствената му мисъл беше: „Да се махам оттук. Да си събирам нещата и да се махам оттук.“ Посегна за сакото и тогава забеляза мобифона си на перваза.

Заобиколи дивана и взе телефона Близо до главата му, в стената се разби чаша за вино. Той се извърна и видя, че Мередит стои в средата на стаята и търси какво още да хвърли по него.